„Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му?“  (1 Кор. 9:7)

Към Бога са отправени нашите погледи, на Него ние разкриваме своите материални нужди. Той е, Който засяга сърцата на други Свои чада, за да бъдат задоволени тези наши нужди. Да, работникът заслужава заплатата си и Господ е определил, онези, които проповядват Евангелието да живеят от него. Добре е, обаче да се запитаме, чии работници сме ние.
Ако служим на хора, тогава трябва да получаваме заплата си от тях, но ако сме Божии работници, следва да разчитаме само на Него, дори и когато Той ни дава Своето заплащане чрез други хора. Ако призванието и задачите ни идват от Него, тогава и отговорността за всичко, което нашето послушание носи със себе си, пада върху Него и не е необходимо да се питаме, как Той я изпълнява.