„С вяра Аврам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва, онзи, който беше получил обещанията принасяше единородния си син. Онзи, на когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство.“  (Евр. 11:17, 18)

Лесно можем да си представим какво би казал за това Аврам. Заповедта да изгони Исмаил би била поносима, но тази заповед, не само да отстрани Исаак, но и да го принесе в жертва, беше напълно непонятна. Исмаил се беше появил на белия свят в резултат на опита му да си помогне сам, ето защо Аврам можеше да разбере Божията заповед за неговото отстраняване.
Но с Исаак беше съвсем друго. Той изцяло беше от Бога и то не само за задоволяване на Аврамовия копнеж за син. Чрез него трябваше да се осъществят Божиите планове и всичко, което беше обещано на Авраам. Ако Исаак бъде пожертван, какво тогава ще прави Бог?
Но Аврам беше научен да не спори с Бога. Той не предяви никакви претенции. Аврам говореше не за жертва. Той каза, че ще се изкачи на планината Мория, за да се поклони на Бога. И точно това е истинското поклонение: да сме готови да Му дадем всичко, което ни е подарил, да оставим заради Него всички наши богати духовни опитности и надежди, и тогава само в Бога, да приемем неограничената радост.