Ти, Боже, създаде небето, земята  и всичко и дело на Твоите ръце.  Стоя търпеливо пред съда на пилата  и мълком горчивата чаша пое. . .    Исусе, аз виждам как паднал на пътя  всред викове гръмки на вражеска мъст  примираш от жажда, от болка, от мъка  Ти пак се привдигаш със тежкия кръст.    И тръгваш нагоре и край сякаш няма  ни пътя, ни тази нечувана драма -  отново връз Тебе камшици плющят  неспирно тълпите безумно реват.    И ето Голгота, всред огнено лава  на южното слънце, под знойния пек  ни капка водица, ни лъх на прохлада,  изчадия, сякаш излезли от ада  помазаха Твоите  устни с оцет.    Но Ти ги погледна с поглед премрежен  и вдигна нагоре любящи очи -  Духът Ти отлитна в простора безбрежен  с молитва: "О, Татко, прости им, прости"!                                     неизвестен  автор