Синът на Давид умря поради греха на Давид. Наистина той се беше разкаял и като човек свикнал да се моли, беше постил и се молил за живота на детето. Въпреки това то умря.  Човек, който не познава наказанието на Господа, може би ще се огорчи и в сърцето му ще се надигне бунт против Бога. Но Давид не постъпи така. Когато му казаха, че детето е починало, той се изправи и веднага отиде да се поклони на Бога. Понякога Бог защитава святостта Си, като поставя Своите служители в пламъците на страданието. По начина, по който те реагират на възпитателните Му мерки се разбира какви са те в действителност. Естествено, Давид беше обхванат от дълбока скръб (в противен случай той не би бел човек). Но когато разбра, че случилото се е продиктувано от Бога и че Той не иска да отмени наказанието, Давид се подчини и се преклони пред волята Му.
Бихме ли могли и ние да постъпим така, когато изпаднем в същото положение? Тази постъпка характеризира Давид, като човек по Божието сърце.