„Колко хубаво и мило е, когато братята живеят сговорливо помежду си. Ценно е като маслото от главата ...“ (Псалом 133:1, 2)

133-ят Псалом е бил изпълняван от поклонниците, които три пъти в годината са се изкачвари до Ерусалим, за да отдадат почит на Бога. В техните редици е имало най-различни хора, но едно нещо ги е обединявало - те са вървяли заедно към Сион, жилището на Бога. Тези хора, тъй различни езин от друг, са били единодушни братя. Защо? Псаломът сам обеснява това. Заради ароматичното масло. Има едно „свято масло за помазване“ - Святият Дух. Потокът на това масло тече надолу (стих 2), а не нагоре. С други думи, Божието помазание започва не от членовете, а от Христос, Главата. Духът намира мир и задоволство само в Христос и никъде другаде.
Дръж се за Тази Глава, бъди ѝ послушен във всичко и ще констатираш, че вървиш в крак с всички, които живеят по този начин.
За обществото може да има много добри разпоредби, но за „тялото“ има само един закон - закона на Духа, който е живот.
Ако пренебрегнеш помазващия Дух ще забележиш веднага, че всичко се превръща в смут. Ако си Му послушен, сърцето ти се изпълва с радост. Ето защо животът на Божиите чада е лек. Защото много въпроси не са необходими.