Христос затова умря и оживя, за да бъде Господар над мъртвите и над живите.“ (Римл. 14:9)


В четвъртия стих Павел поставя с ударение въпроса: „Кой си ти, че съдиш чужд слуга?“ (Употребата на личното местоимение „ти“  в гръцкия език поставя ударение върху сериозността на въпроса). Каква дързост от наша страна да съдим някой Господен слуга, който носи отговорност само пред Бога!
Не е моя и твоя задача да влизаме в ролята на господари над светиите и да искаме да ги „оправяме“, като че ли Господ без нас не би могъл да се справи с тях. Не ние умряхме за тях. Аз не съм господар, нито над живите, нито над мъртвите. Как бих дръзнал да давам предписания на други хора? По-добре е да имам търпение с тях, както Господ е търпелив с мен. Аз разчитам на дейстивето на Святият Дух в моето сърце. Нима не трябва да се доверя на действията на Христос в сърцето на моя брат?