„Ние сме обрязаните, които Му служим в Божия Дух и се хвалим с Исус Христос, а не уповаваме на плътта.“ (Фил. 3:3)

Обрязването беше знак, по който вреите се отличаваха от другите народи. Кой е признакът, по който нашият християнски живот се разграничава от отзи на другите? Може би това е любовта към ближния, или мъдростта, или желанието за работа? Всички тези качества не са чужди и на останалите хора. Но нито едно от тях не е характеризиращ белег на Божия народ.
И все пак има такова качество: вярващите не уповават на себе си. Ето, това е характерно за християните: тяхното упование на плътта е унищожено. Те възлагат упованието си изцяло на Него. Аз съм срещал християни, които са тъй убедени, че познават Божията воля и нито за миг не допускат, че може да се заблудят. Но аз ти казвам - на тях им липсва основният белег на духовното „обрязване“. Те уповават на плътта.
Духовно израстналият живее в смирение с пълното съзнание, че може да се заблуди. Той напълно потвърждава апокрифното блаженство: Блажени онези, които знаят, че могат да се заблудят.