Постинг
01.04.2018 05:07 -
ЕДНО ОСЛЕ С ПРИЗВАНИЕ - ЦВЕТНИЦА
ЕДНО ОСЛЕ С ПРИЗВАНИЕ
П-р Ишмаел Мехия Силва
Неделя 25 Март 2018
Обикновените хора задават въпроса: Какво Бог може да направи за мен?
Но учениците на Исус, които знаят какво Бог е направил за тях, питат: Какво мога да направя аз за Христос?
Нека прочетем какво ни казва Библията в Евангелието на Марко 11:1-8:
„1. Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си 2. и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. 3. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. 4. Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. 5. И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? 6. А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. 7. И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. 8. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.“ · С днешният ден започва Страстната Седмица
· Спомняме си за страданията, които понесе нашият Господ Исус Христос, смъртта Му на Голготския кръст и Неговото славно възкресение от мъртвите, за да ни освободи от греха, да ни спаси и да ни подари вечен живот.
„Цветница“
· Днес празнуваме триумфалното влизане на Христа в Ерусалим, което се случи преди повече от 2000 години.
· Но днес ще спрем нашето внимание върху един герой, един персонаж, който не каза нито една думичка.
· Един персонаж, който не се появява никъде другаде в цялата Библия.
· Това не е някой от тълпата, заобикаляща Исус.
· Това не е човек, а едно незначително животно, което обаче ни учи - нас Християните - на много важни уроци.
Мислите си, че това, което ви говоря е просто една басня, така ли? ... Не! ... Това е истинска история!
Нека видим какво означава „басня“. Това е кратка литературна композиция, обикновено в проза или стих, в която главните герои са животни или неодушевени предмети, които имат човешки характерни черти и притежават човешки качества. · Баснята има „дидактическа умисъл ... цел ... от етичен и универсален характер“, която винаги се проявява в последната ѝ част, представяйки ни извод или поука, която може да ни бъде полезна в ежедневието, като етично и морално правило.
А сега, след като разбрахме какво представлява баснята, нека отново се върнем към разглежданият от нас текст:
· Много малко хора на този свят са имали възможността да държат в ръцете си нашият Господ и Спасител Исус Христос. Майка Му Мария, беше една от тях, а друг със сигурност е бил Йосиф.
· Библията споменава и още един човек - Симеон. Когато се навършили дните, според Моисеевият закон, Мария и Йосиф занесли Детенцето в храма, за да Го представят пред Бога. „Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. 26. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. 27. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, 28. той Го прегърна, благослови Бога и рече: 29. сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром; 30. защото очите ми видяха Твоето спасение, 31. що си приготвил пред лицето на всички народи, - 32. светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.“ (Лука 2:25-32)
Но това малко осле, имаше привилегията да носи на гърба си нашият Господ и Спасител - Исус Христос.
· А ето и важните уроци, които ще научим от ослето и които ще са ни много необходими в нашия живот като Християни.
1. Ослето имаше цел в живота и тази цел му беше дадена от Бога. „ ... ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте ... то е потребно Господу ...“
Влизането на Исус в Ерусалим беше изпълнение на пророчеството на Захария: „ ... ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.“ (Захария 9:9)
Това пророчество е било дадено на пророка 600 години преди „нашето“ осле да се е родило в селото, от което беше взето.
· Животът на това малко животно е имал цел, пророческо намерение.
· Цел, включена в плановете на Бога за изкупление на цялото човечество.
· Цел на служение за Царството Божие.
А сега, нека се замислим върху тази истина - Ако животът на едно животно може да има някаква цел в Божиите планове, колко повече нашият живот, за който Бог проля святата Си кръв на кръста, може да има цел? Бог е дал на всеки един от нас цел в живота. Той ни е дал дарби, дал ни е таланти: „И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; 7. имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; 8. наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце.“ (Римл. 12:6-8)
Единственото нещо, което това малко, дребно животно можеше да предложи на Господа Исуса Христа беше гърба си, за да може Той да седне на него. И точно това единствено нещо, ослето даде в служба на Бога.
· Имаш ли дарбата да пророкуваш? · Имаш ли дарбата да служиш? · Имаш ли дарбата да си учител? · Имаш ли дарбата да проповядваш и увещаваш? · Имаш ли дарбата да даваш? · Имаш ли дарбата да организираш? · Имаш ли дарбата милосърдие?
2. Вторият урок, който ще научим е, че Господ се нуждаеше от това осле: „И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу ...“ (Марко 11:3) Можем да забележим, че във всяко едно от четирите Евангелия е записано, че Господ Исус винаги използваше разни неща, които Му бяха предоставени от хората. Например: лодката, от която проповядва; стаята, в която вечеря за последен път с учениците Си; дори гробът, в който беше положен, принадлежеше на друг човек. Всичко това иска да ни каже нещо: Господ няма да вземе на сила и със сила нищо от нашия живот, въпреки че целият ни живот Му принадлежи. Той чака да Му дадем онова, което поиска от нас не защото се чувстваме задължени, не по задължение, а от любов.
Той очаква да Му предложим от любов и доброволно нашите дарби, които всъщност Той ни е дал. Само трябва да чуем: „ ... то е потребно Господу“.
3. Трети урок: За да може ослето да бъде използвано от Господа, първо е трябвало да го развържат: „ ... ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте ...“ (Марко 11:2)
Ослето беше завързано, но за да може Исус да го използва, трябваше да го отвържат. Много от нас, Бог не може да използва, защото сме привързани, обвързани, вързани към нещо. Въпреки че Той вече ни е освободил, ние продължаваме да сме обвързани и привързани към много неща, които не ни позволяват да поставим 100% живота си в служба на целите на Божието царство.
Но към какви неща ние, съвременните Християни, бихме могли да сме привързани?
A) … към удобствата: „малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш“ (Притчи 24:33)
B) … към страха: „преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите. 6.Аз пък отговорих: о, Господи Боже! не умея да говоря, защото съм още млад. 7. Но Господ ми рече: не казвай: "млад съм", защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. 8. Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, рече Господ.“ (Еремия 1:5-8)
... Страхът, че няма да имаме достатъчно познания; страхът от подигравките, които бихме могли да получим; страхът, че няма да успеем да изпълним това, което сме обещали и т.н.
C) … към света: „И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.“ (1 Йоан 2:17)
Не сме готови да се откажем от нашия светски начин на живот, мислейки си, че ще загубим много, когато в действителност има много, което ще изгубим, като не следваме Исус. 4. Четвърти урок: Ослето вървя по дрехите, които хората бяха постлали по пътя: „А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.“ (Марка 11:8-9)
Хората постилаха дрехите си по пътя за Исус, но кой всъщност вървеше по тях? ... Ослето!
Това е нещо, което много от нас не разбират, но всъщност то е една духовна реалност. Когато служим на Господа получаваме благословения, понеже сме Негови слуги. Словото Божие ни казва съвсем ясно: „Работникът заслужава своята заплата!“ Има неща в този живот, които няма да получим поради нашите заслуги или заради отличната работа, която сме свършили, но заради това, че сме като малкото осле, което носи Исус - ние поставихме живота си на разположение на Господа!
За нас е привилегия да помагаме на Господа за изпълнението на Неговите цели.
Собствениците на ослето едва ли са си мислили, че тяхното осле е същото, описано в пророчеството на Захария, но явно са го разбрали, когато учениците на Исус им казаха: „На Господа трябва!“
Бог ни обича и ни очаква, за да може да изпълни пророчествата Си за този свят едно, от които е: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.“ (Марко 16:15)
С радост ли ще помогнем на Господа Исуса Христа?
Искам да илюстрирам казаното до тук с една притча:
Един немски фермер получил медна монета, на която било изобразено ослето по време на Цветница. Той обещал на Бога, че всички монети, които получи и на които има същият образ, ще бъдат посветени на Бога - в служба на Него. Обаче се колебаел при следната мисъл - ами ако получи монета със същият образ, но монетата е от злато? Дали и нея трябва да даде на Бога? Затова решил да попита един мъдър човек, какво означавал надписа на монетата - «nunquam retorsum». На латински това означавало „никога не се връща назад“. Земеделецът казал: „Да, едно от качествата на магаретата е, че не желаят да се връщат назад.“ и след като поразмислил отговорил на мъдреца: „Ами ... тогава и аз няма да се върна назад. Не искам да бъда по-лош от едно магаре.“
П-р Ишмаел Мехия Силва
Неделя 25 Март 2018
Обикновените хора задават въпроса: Какво Бог може да направи за мен?
Но учениците на Исус, които знаят какво Бог е направил за тях, питат: Какво мога да направя аз за Христос?
Нека прочетем какво ни казва Библията в Евангелието на Марко 11:1-8:
„1. Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си 2. и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. 3. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. 4. Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. 5. И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? 6. А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. 7. И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. 8. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.“ · С днешният ден започва Страстната Седмица
· Спомняме си за страданията, които понесе нашият Господ Исус Христос, смъртта Му на Голготския кръст и Неговото славно възкресение от мъртвите, за да ни освободи от греха, да ни спаси и да ни подари вечен живот.
„Цветница“
· Днес празнуваме триумфалното влизане на Христа в Ерусалим, което се случи преди повече от 2000 години.
· Но днес ще спрем нашето внимание върху един герой, един персонаж, който не каза нито една думичка.
· Един персонаж, който не се появява никъде другаде в цялата Библия.
· Това не е някой от тълпата, заобикаляща Исус.
· Това не е човек, а едно незначително животно, което обаче ни учи - нас Християните - на много важни уроци.
Мислите си, че това, което ви говоря е просто една басня, така ли? ... Не! ... Това е истинска история!
Нека видим какво означава „басня“. Това е кратка литературна композиция, обикновено в проза или стих, в която главните герои са животни или неодушевени предмети, които имат човешки характерни черти и притежават човешки качества. · Баснята има „дидактическа умисъл ... цел ... от етичен и универсален характер“, която винаги се проявява в последната ѝ част, представяйки ни извод или поука, която може да ни бъде полезна в ежедневието, като етично и морално правило.
А сега, след като разбрахме какво представлява баснята, нека отново се върнем към разглежданият от нас текст:
· Много малко хора на този свят са имали възможността да държат в ръцете си нашият Господ и Спасител Исус Христос. Майка Му Мария, беше една от тях, а друг със сигурност е бил Йосиф.
· Библията споменава и още един човек - Симеон. Когато се навършили дните, според Моисеевият закон, Мария и Йосиф занесли Детенцето в храма, за да Го представят пред Бога. „Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. 26. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. 27. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, 28. той Го прегърна, благослови Бога и рече: 29. сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром; 30. защото очите ми видяха Твоето спасение, 31. що си приготвил пред лицето на всички народи, - 32. светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.“ (Лука 2:25-32)
Но това малко осле, имаше привилегията да носи на гърба си нашият Господ и Спасител - Исус Христос.
· А ето и важните уроци, които ще научим от ослето и които ще са ни много необходими в нашия живот като Християни.
1. Ослето имаше цел в живота и тази цел му беше дадена от Бога. „ ... ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте ... то е потребно Господу ...“
Влизането на Исус в Ерусалим беше изпълнение на пророчеството на Захария: „ ... ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.“ (Захария 9:9)
Това пророчество е било дадено на пророка 600 години преди „нашето“ осле да се е родило в селото, от което беше взето.
· Животът на това малко животно е имал цел, пророческо намерение.
· Цел, включена в плановете на Бога за изкупление на цялото човечество.
· Цел на служение за Царството Божие.
А сега, нека се замислим върху тази истина - Ако животът на едно животно може да има някаква цел в Божиите планове, колко повече нашият живот, за който Бог проля святата Си кръв на кръста, може да има цел? Бог е дал на всеки един от нас цел в живота. Той ни е дал дарби, дал ни е таланти: „И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; 7. имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; 8. наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце.“ (Римл. 12:6-8)
Единственото нещо, което това малко, дребно животно можеше да предложи на Господа Исуса Христа беше гърба си, за да може Той да седне на него. И точно това единствено нещо, ослето даде в служба на Бога.
· Имаш ли дарбата да пророкуваш? · Имаш ли дарбата да служиш? · Имаш ли дарбата да си учител? · Имаш ли дарбата да проповядваш и увещаваш? · Имаш ли дарбата да даваш? · Имаш ли дарбата да организираш? · Имаш ли дарбата милосърдие?
2. Вторият урок, който ще научим е, че Господ се нуждаеше от това осле: „И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу ...“ (Марко 11:3) Можем да забележим, че във всяко едно от четирите Евангелия е записано, че Господ Исус винаги използваше разни неща, които Му бяха предоставени от хората. Например: лодката, от която проповядва; стаята, в която вечеря за последен път с учениците Си; дори гробът, в който беше положен, принадлежеше на друг човек. Всичко това иска да ни каже нещо: Господ няма да вземе на сила и със сила нищо от нашия живот, въпреки че целият ни живот Му принадлежи. Той чака да Му дадем онова, което поиска от нас не защото се чувстваме задължени, не по задължение, а от любов.
Той очаква да Му предложим от любов и доброволно нашите дарби, които всъщност Той ни е дал. Само трябва да чуем: „ ... то е потребно Господу“.
3. Трети урок: За да може ослето да бъде използвано от Господа, първо е трябвало да го развържат: „ ... ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте ...“ (Марко 11:2)
Ослето беше завързано, но за да може Исус да го използва, трябваше да го отвържат. Много от нас, Бог не може да използва, защото сме привързани, обвързани, вързани към нещо. Въпреки че Той вече ни е освободил, ние продължаваме да сме обвързани и привързани към много неща, които не ни позволяват да поставим 100% живота си в служба на целите на Божието царство.
Но към какви неща ние, съвременните Християни, бихме могли да сме привързани?
A) … към удобствата: „малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш“ (Притчи 24:33)
B) … към страха: „преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите. 6.Аз пък отговорих: о, Господи Боже! не умея да говоря, защото съм още млад. 7. Но Господ ми рече: не казвай: "млад съм", защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. 8. Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, рече Господ.“ (Еремия 1:5-8)
... Страхът, че няма да имаме достатъчно познания; страхът от подигравките, които бихме могли да получим; страхът, че няма да успеем да изпълним това, което сме обещали и т.н.
C) … към света: „И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.“ (1 Йоан 2:17)
Не сме готови да се откажем от нашия светски начин на живот, мислейки си, че ще загубим много, когато в действителност има много, което ще изгубим, като не следваме Исус. 4. Четвърти урок: Ослето вървя по дрехите, които хората бяха постлали по пътя: „А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.“ (Марка 11:8-9)
Хората постилаха дрехите си по пътя за Исус, но кой всъщност вървеше по тях? ... Ослето!
Това е нещо, което много от нас не разбират, но всъщност то е една духовна реалност. Когато служим на Господа получаваме благословения, понеже сме Негови слуги. Словото Божие ни казва съвсем ясно: „Работникът заслужава своята заплата!“ Има неща в този живот, които няма да получим поради нашите заслуги или заради отличната работа, която сме свършили, но заради това, че сме като малкото осле, което носи Исус - ние поставихме живота си на разположение на Господа!
За нас е привилегия да помагаме на Господа за изпълнението на Неговите цели.
Собствениците на ослето едва ли са си мислили, че тяхното осле е същото, описано в пророчеството на Захария, но явно са го разбрали, когато учениците на Исус им казаха: „На Господа трябва!“
Бог ни обича и ни очаква, за да може да изпълни пророчествата Си за този свят едно, от които е: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.“ (Марко 16:15)
С радост ли ще помогнем на Господа Исуса Христа?
Искам да илюстрирам казаното до тук с една притча:
Един немски фермер получил медна монета, на която било изобразено ослето по време на Цветница. Той обещал на Бога, че всички монети, които получи и на които има същият образ, ще бъдат посветени на Бога - в служба на Него. Обаче се колебаел при следната мисъл - ами ако получи монета със същият образ, но монетата е от злато? Дали и нея трябва да даде на Бога? Затова решил да попита един мъдър човек, какво означавал надписа на монетата - «nunquam retorsum». На латински това означавало „никога не се връща назад“. Земеделецът казал: „Да, едно от качествата на магаретата е, че не желаят да се връщат назад.“ и след като поразмислил отговорил на мъдреца: „Ами ... тогава и аз няма да се върна назад. Не искам да бъда по-лош от едно магаре.“
Вълнообразно
Няма коментари
