„Иди на езерото, хвърли въдицата и извади първата риба, която се закачи и като отвориш устата ѝ ще намериш един статир. Вземи го и им го дай за Мен и теб.“ (Мат. 17:27)

Това затрогващо чудо, по всяка вероятност трябваше да послужи на Петър, като притча и да му изясни нещо важно. „За Мен и теб.“ Някои изследователи обръщат внимание на факта, че това беше първото чудо, което Исус извърши за себе Си. Всъщност Той се възползва само от половината от резултата му. Другата половина беше адресирана до Петър. Ти и аз можем да добавим - „за мен“. Този статир, който бе достатъчен да плати храмовия данък за двама, по чуден начин онагледява вътрешната връзка между служителя  и Неговия Господар.
Ами рибата? Не ни ли дава тя сигурността, че подчинявайки се на Божията воля, ние ще бъдем снабдяване от Него с необходимите средства? Ако любовта ни надрасне дълга можем напълно да се доверим на Господа и Той ще се грижи за разходите ни.