„А свещениците, които носеха ковчега на Божия завет, стояха твърди на сухо всред Йордан, а всички израелтяни минаха по сухо.“ (Исус Навин 3:17)

Ние трябва да уповаваме и вярваме, че целия Божий народ ще бъде въведен в своето наследство. Такъв е Неговият план и той ще бъде изпълнен. Обаче, като инструмент за осъществяването на тази цел Бог се нуждае от хора, които са готови, в случай на нужда, да влязът в зоната на смъртта и да застанат непоколебимо там, докато всички благополучно минат оттатък. Целия народ премина през Йордан без да намокри дори краката си, защото онази малка група свещеници постъпи така и застана с Божия ковчег там, където смъртта заплашваше всички. Естестево не свещениците откриха достъпа в обещаната земя, но Божият ковчег. Това не бива да забравяме. Но не бива също да забравяме и факта, че именно те занесоха и държаха ковчега всред Йордан. Само защото те в един акт на вяра с Господа застанаха срещу смъртта, останалите можеха спокойно да преминат. Готов ли си за подобна постъпка?   http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2018/02/16/trapeza-v-pustiniata-16-fevruari.1593867