„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос!“ (1 Петр. 1:3)

Това възклицание се явява, както при Петър, така и при Павел, и се отнася към онези неща, чрез чиято непосредственост се разкрива истинското убеждение на тези хора. Това ни дава достъп до техните вътрешни качества. При проповедта този личен елемент се проявява по Божия воля и проповедта зависи не само от това, което казваме, но и от това какви сме всъщност.
За нас е чест да проповядваме Божието Слово, но никога отделния християнин не е непосредствена тръба на Бога. Ние не можем да изговаряме Неговите думи, без да вмъкнем нещо от нашето лично естество. На някого може да се отдаде да изнесе хубава проповед, но едно едничко спонтанно изказано изречение може да потвърди изнесеното или да разкрие истината за душата на проповедника. „От това, което пълни сърцето, него говори устата.“ 
Дали някой е смирен или горделив, дали животът му е променен чрез кръстът или не, всичко това трябва да  разкрие в думите неговата истинска същност, защото Бог не употребява артисти. 
Нашата същност се разкрива чрез думите ни.     http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2018/02/15/trapeza-v-pustiniata-15-fevruari.1593691