„... нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще, като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“ (Евреи 12:1-2)

За прочит: Матей 2:1-18

Ако можеше да изтрия някаква част от Евангелието, това би бил пасажът от Матей 2:16-18. Питам се защо Матей е решил да включи този момент от историята на Христовото рождество, за разлика от разказите на останалите евангелисти. Вероятно Бог го е вдъхновил да разкаже и това, защото един ден историята ще четат хора, преживели Холокоста, войната в Камбоджа, войната в Сирия и т.н.
Раждането на Спасител, което не би дало надежда дори пред лицето на жестокостта, не би имало своето спасително и изкупително значение за целия свят.
Матей не ни предлага сантиментален разказ за Исусовото рождество. То не е вест за отсъствието на злото в света, нито е знак за кратка почивка от злините. Раждането на Спасителя ни възвестява, че макар злото да продължава да се разраства в този свят, то не може да вземе връх. Ето защо, колкото и да накърнява сантименталните ми чувства историята за избиването на младенците от цар Ирод, се радвам, че знам за нея. Тя ми показва, че дори в най-мрачните моменти имаме надежда в Исус.

Молитва: Ела, Господи Исусе, в нашите сърца и в света с надеждата, която само Ти можеш да ни дадеш, амин.

Мисъл за деня: Вместо да игнорирам злото в света, мога да потърся надеждата в Христос.

Автор: Майкъл Макдоналд (С. Каролина)

Да се молим за: СИРИЙСКИЯ НАРОД