„Когато Исус им каза: „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха.“ (Йоан 18:6)

В онази нощ, преди Голгота всичко изглеждаше загубено. Атмосферата беше наситена с предателство и измама. Хората търсеха сигурността и се криеха или бягаха голи в мрака. На стражарите, които идваха да Го заловят, Исус каза спокойно: „Аз Съм“. Онези, които се плашеха и отстъпваха бяха гонителите Му. Вътрешният мир беше характерен за Него.  Той можеше да спи по време на буря. Всред блъсканицата на нетърпеливата тълпа можеше да усети докосването на вярата. Той наричаше това: „Моят мир.“
- Този мир - каза Исус - Аз давам на вас.
Той не го отне, защото мирът е тук. Това доказаха мъчениците в миналото. Те бяха измъчвани и убавани, но изненадваха палачите си с едно мълчаливо достойнство и вътрешна радост. 
Да, в света ние ще имаме скръб, но ще имаме и Неговия мир,който, както Павел каза - „надминава всяко знание.“