„Бог избра презряното и онова, което считат за нищо.“ (1 Кор.1:28) 

Кръстът свежда всеки от нас до нулево положение. Той предлага на цялото човечество едно ново начало. Разликата между бързо развиващият се и бавно напрадващият християнин се състои във верността и послушанието на първия, т.е., не в нещо, което той по природа притежава. Съществуват много неща твърде силни и импозантни, за да могат да бъдат използвани от Бога. Той избира много повече слабото и презряното в този свят. Да, нещо повече, Апостолът видимо не намира думи да опише нещата, които в очите на хората са тъй слаби и презряни, но въпреки това са избрани от Бога. В един случаен израз той ги характеризира като „онова, което считат за нищо“.
Чишлиш ли се и ти към тази категория? Тогава не се съмнявай! Ти в никакъв случай не си по-лош от другите, дори имаш известно предимство. ти се намираш почти до нулевата точка и пътят ти до изходният пункт на Божието действие не е дълъг.
Просто вярвай в Него и Му бъди послушен!       http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2018/02/04/trapeza-v-pustiniata-4-fevruari.1591851