„... едно правя - като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“ (Фил. 3:13-14)

За прочит: Исая 43:16-21

Когато изкорених част от цветята си, които преди бяха много красиви, но измръзнаха, осъзнах, че това освобождава място за нови. Същото се случва и в нашия живот. Необходимо е да се освободим от много неща от миналото, за да се посветим на бъдещите, които ни очакват. Но това не винаги е толкова лесно, колкото работата в градината.
Апостол Петър пожела да остане на планината на Преображението. Преживяното там беше толкова силно, че като повечето от нас, той искаше са задържи чувството за по-дълго. Но сякаш най-големите благословения се случват не когато престояваме дълго на определено място, а в миговете, в които спираме забързания си път, за да си починем.
Как да се справим с другите моменти  - онези, които заплашват да ограбят нашата радост? Само чрез пребъдване в Бога, Който ни благославя всеки ден. Нека се освободим от товара на миналото и да се доверим на Бога, Който е с нас сега и ще бъде с нас завинаги.

Молитва: Боже, дай ни сила да се освободим от миналото си и вяра, за да гледаме смело към бъдещето с Теб, амин.

Мисъл за деня: В живота с Бога ни очакват нови и нови възможности.

Автор: Еди Флеминг (Кентъки)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ИСКА ДА ЗАПОЧНЕ НА ЧИСТО.