„Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.“ (Пс. 139: 9-10)

За прочит: Пс. 139:1-10

Моята племенница Мария Камила проходи на десет месеца. За да се чувства по-сигурна,тя винаги искаше да държи някого за ръка. Ранното ѝ прохождане бе резултат от невероятната ѝ упоритост и постоянство.
Християнският път отнема много повече време от това, което е необходимо на малкото дете, за да проходи. Добрата новина е, че по него няма да крачим сами. Когато държим ръката на Бога, ще се чувстваме по-сигурни. Трудностите се преодоляват много по-бързо, когато разчитаме на подкрепата на нашите братя и сестри.
В днешния прочит псалмистът изразява своята увереност, че Бог ни познава напълно, че знае нашите мисли и думи, които все още не сме изрекли. Но най-важното за мен е да знам, че Бог е с нас и че винаги ни подава ръка. Тази истина е толкова велика, че ни е трудно да я проумеем. Нека никога не я забравяме и не губим увереност.


Молитва: Благодарим Ти, Боже, за Твоето обещание да ни помагаш и да ни водиш. Амин.

Мисъл за деня: Бог може да използва моята протегната ръка, за да помогне на някого днес.

Автор: Лусирия Наранхо (Колумбия)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ОТНОВО СЕ УЧИ ДА ХОДИ.