„И когато облакът се вдигаше от скинията, тогава израилевите синове тръгваха на път.“ (Изход 40:36)

Когато Бог говореше със Своя народ от средата на славата, която изпълваше скинията през онези далечни дни, така и водеше народа чрез тази слава напред. През деня, тя се явяваше в облака, а вечер - в огнения стълб. Израилтяните я следваха. По същия начин и цялото откровение на Божията воля за нас идва от Неговата слава. При всяко обстоятелство трябва да се питаме, дали Божията слава е във връзка с него. Тогава ние ще разберем как Той ще ни ръководи в този случай. „Дали това е Неговата воля или онова?“, ме питаш ти и аз ти отговарям с контравъпрос: „Лежи ли в основата на това обстоятелство Божията слава?“ На този въпрос ти можеш сам да си отговориш и когато се убедиш в това не бива да се колебаеш.
Божията слава е израз и знак на Неговата воля. И така, за да имаме водителство, ние трябва да се ориентираме по нея. Където е Божията слава, там вече не бива да питаме за пътя!     http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2018/01/20/trapeza-v-pustiniata-20-ianuari.1589109