„Ето защо, цар Агрипа, аз не бях непокорен на небесното видение.“ (Деян. 26:19)

В резултат на факта, че апостол Павел посвети живота си напълно на Исус, той получи отгоре един лъч светлина, в който се роди и неговото послушание. Бог цени всяко посвещение, но ако е сляпо, то малко ползва Бога. Аз вярвам, че съществува разлика между първото, чистото, но неосъзнато посвещение, което започва с покаянието и онова, роденото по-късно, което изпълва човека, когато приема Божиите планове и се чувства обвързан с тях.
След първото, свързано с нашето спасение посвещение, Бог не ни поставя много трудни задачи. Но когато Той разтвори сърцето Си и ни открие какво желае да извършим; когато Той изисква нашата готовност и получава от нас отговор, тогава изискванията Му нарастват до нивото на нашето посвещение. На базата на това ново разбиране ние Му даваме тържествен обет и Той отново ни приема при Словото Си. Оттук нататък, през целият ни бъдещ път, ние трябва да Му посвещаваме всичко, което притежаваме.       http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2018/01/19/trapeza-v-pustiniata-19-ianuari.1588950