„Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупостта си.“ (Притчи 12:33)

За прочит: Йов 2:11-13

„Дори не мога да си представя как се чувстваш в този момент!“ Моята приятелка чувстваше неописуема скръб след смъртта на своя съпруг и аз не знаех с какви думи да я успокоя. Понякога толкова усилено търсим правилните думи, че казваме нещо грешно.
Еврейската традиция е повелявала известно време след смъртта на някого да се пази мълчание. Мисля, че това е добро решение, кото ни позволява да се предпазим от думи, които няма да помогнат. Разбира се, след този етап на мълчание ние трябва да подбираме думите си също толкова внимателно. И приятелите на Йов спазиха срока на мълчание, но когато проговориха, вместо да насърчат, го доведоха до още по-голямо отчаяние.
И аз като Йововите приятели съм се изкушавала да изказвам мнението си или да тълкувам опреселени събития, за да обясня на някого Бога. Но в такива случаи не съм се радвала на голям успех. Бог не е ставал по-разбираем нито за самата мен, нито за другите. Нека следваме Божието водителство, за да знаем кога и как да утешаваме хората, които са наранени.

Молитва: Учи ни, Господи, да помълчим с тези, които скърбят за своята загуба. Изпълвай ни с мир, за да можем да утешим и тях, амин.

Мисъл за деня: Понякога най-голямата утеха от Бога идва в споделеното мълчание.

Автор: Дийна Бейрд (Мичигън)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО УТЕШАВАТ ОПЕЧАЛЕНИТЕ.