„Тогава Аврам каза на Лот: „Нека да няма спор между теб и мен, между моите овчари и твоите овчари, нали сме братя. Не е ли открита за теб цялата страна?“ (Битие 13:8,9)

Колко ли скъпоценна се е сторила на Аврам земята, която Бог му подари,след злощастното пътешевствие до Египет! Сега обаче той трябваше да научи нещо много важно: не биваше да ламти за нейните богатства. „Но един толкова скъп дар - би могъл да се помисли той - трябва да се приеме и на всяка цена да се задържи.“
Всъщност, и ние мислим по този начин, когато Бог ни подарява нещо от богатствата Си. Но Аврам разбра, че трябва да се откаже в полза на племенника си. И така, Лот получи правото да избира.
Ние всички трябва да научим този урок. Можем ли да се доверим на Бога, че Той ще запази за нас онова, което ни  е дал, без ние с вроденото си желание за собственост, да сложим ръка върху него? Когато Господ ни дава нещо, Той наистина дава. Не е необходимо да се насилваме, за да го запазим. Нещо повече, ако се страхуваме, ще изпаднем в постоянната опастност да го загубим. Само онова, което сме готови да отстъпим в Божиите ръце, ще бъде наистина наше.