„Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми (...) И слязох, за да ги избавя...“ (Изход 3:7-8)

За прочит: Изход 3:7-10

Пътувах от Нешвил, Тенеси, към един лагер в Алабама. Пътят се очертаваше да бъде прекрасен, но в един момент пред нас се появи огромна оранжева табела, която ни предупреди да обърнем. Тръгнахме наляво и се озовахме на второкласен път. Движението по него беше доста по-бавно и с много стопове. Джипиесът ни насочваше ту наляво, ту надясно. Когато попаднахме в някакви квартални улички, съвсем  се озадачихме. Все пак не се отказахме да следваме стриктно знаците и в крайна сметка отново се озовахмме на главния път.
Това трудно пътешевствие ми напомни за  Моисей. Неговият път беше коренно променен, когатоБог му каза да отиде при фараона и да изведе народа си от Египет. Спомних си и колко пъти изплашените и объркани израелтяни роптаеха срещу своя водачпо време на дългия си поход през пустинята. При всяка трудност те се оплакваха и обвиняваха Моисей. Но всеки път Бог им помагаше и напомняше на Моисей каква е неговата мисия.
Някои неща,които ни се случват, ни отклоняват от пътя, други ни отвеждат на кръстопът. Често стигаме до моменти, в които се съмняваме и се питаме накъде да продължим. Бог ни призовава в тези случаи да отхвърлим всяко съмнение и да останем отворени към Неговото водителство.

Молитва: Велики Боже, в моменти на съмнение ни давай вяра, за да очакваме Твоето водителство, амин.

Мисъл за деня: Днес ще слушам какво Бог иска от мен..

Автор: Стефан Брукс (Тенеси)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ПЪТУВАТ.