Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2018 06:00 - НОВА ГОДИНА
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове:
1



 НОВА ГОДИНА

„Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бог и общението на Святият Дух да бъде с всички вас.” (2 Коринтяни 13:14)

НОВА ГОДИНА! Ново ночало, нови надежди, нови очаквания. Ние всички си оставаме по-малко или повече деца. Вярваме като децата в силата на доброто. Очакваме като деца нещо по-велико от бъдещето. Вярваме в небесното ръководство и намесата на Бог в живота ни. И никакви възражения на разума не могат да изкоренят това дълбоко убеждение на сърцето.

Добро начало – добър край. Краят зависи до голяма степен от началото. Първите години са от решително значение за здравето и съдбата на всеки човек. Този, който още в детството си получи някакъв недъг, едва ли ще може с времето да го поправи. Добро начало можем да имаме, когато го поставим в името и Духа на Онзи, Който единствено е добър. Който презира Божията благодат, отхвърля ключа за своя успех, тъпче под краката си разковничето на щастието си. Лишени от вяра в Бога, човеците чувстват, че и най-сърдечните им пожелания за щастие си остават празна реч. Приличат на просяци, които взаимно се наричат „Ваше благородие” и се разговарят за милионите си, но всъщност в торбата им има само няколко корички хляб.

Но когато пожеланията ни се основават на връзката ни с Бога, тогава те приемат форма на топла молитва и действат укрепващо на душата, вдъхват радостна надежда.

Началната мисъл за новата година вземаме от благопожеланието, с което апостол Павел завършва посланието си. Този гениален Божий служител е надарен да изразява само с няколко думи велики истини. Кой не познава химна на любовта в 1 Коринтяни 13 глава? Кой не е благоговявал пред дълбочината на мисълта му в Римляни, глава 8? И тук имаме богато съдържание! Затова в християнските църкви със страхопочитание са произнасяли в началото или в края на благослуженията си това благословение.

Ето нещо, което обединява всички християни. Ние можем да се различаваме по второстепенните неща: кръщение, Господна вечеря и т.н., но с тези три брилянта ние сме едно. Тук почвата ни е обща. Благодатта Христова еднакво ни трогва. Божията любов докосва всички ни дълбоко. Общението на Духа еднакво ни сплотява в една невидима Божия църква. Това е великата реалност, която ни убеждава в непосредствената Божия близост и присъствие.

Благодат, любов, общение. Какви вечни котви за нашата душа! Това са трите опорни точки, които определят плоскостта, на която се намираме и до която вярата в Бога ни изведе от влиянието на света.

1.       Благодатта на Исус Христа.

Тя е спасителна за всички човеци и ни учи да се отречем от нечестивите похоти, и да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво, като ожидаме блажената надежда. Благодатта е Божията милост, която приемаме непрекъснато. Ние живеем по милост. Приемаме Божието спасение и присъствие по милост, а не по заслуга, разум, сили, таланти, условия на живот. Всичко приемаме като дар отгоре. И докато има Бог, Той никога няма да ни отказва благодатта Си, но ние ще имаме все повече и повече радостни опитности с нея.

„Пречудна благодат сладка в душите ни. Ей, небесата ехтят. Земята кънти.” Кой не желае да започне годината с тази благодат? Тя ни дава правилен отговор на въпросите за живота, предпазва ни от заслепяване. С нея ние няма да поставим на първо място второстепенните неща. Тя прави сърцето крепко, очите ясни, стъпките сигурни, духа уверен, поведението смело.

Когато измъченият апостол Павел три пъти се помолил на Бога да отнеме от него болезнения трън, Бог отговорил, че благодатта Му е достатъчна. Тя е противоотровата на всяко отчаяние и слабост. С нея болките могат да бъдат обуздани и превъзмогнати. Тя приготвя сърцата за небесните благословения. Ако нямаше благодат, кой би се спасил? Кой би посмял да застане пред престола на вечната правда?

„Тя грешни да спаси, измисли чудний път, що от начало и докрай показва благодат.”

2.       Вторият бисер е Божията любов.

Човешката любов търси само себе си. Затова тя е егоистична, пълна с ревност. Бързо се превръща в ненавист. Когато имаме само една чаша вода, може да стане скарване кой да я изпие. Но когато застанем пред морето, не може да избухне спор. Тук има изобилно всичко. Божията любов е така изобилна, че залива цялото човечество. Тук няма завист, а по-скоро съжаление, че не всички имат желание да вкусят от небесното изобилие.

Любовта на Бога е непобедима. Тя съществува от вечността. Звездите в славнение с нея са пеленачета. Земята въобще не може да се мери с нея по възраст. Тя всичко побеждава и ще победи. Имаме обещанието, че всяко коляно на всички земни, надземни и подземни същества ще се преклони пред нея. Всички прегради ще рухнат пред любовта. Всяко оръжие срещу нея ще се строши. Срещу огнестрелното оръжие друго оръжие ще се противопостави. Против насилието насилие ще се изправи. Срещу омразата ненавист ще се опълчи.

Но какво може да стори любовта? Тя не се старае да унищожи противника си, но да го спечели.

Божията любов ни покровителства и предпазва нозете ни от подхлъзване. Тя не винаги ни води там, където желаем, но където е най-добре за нас. Затова не е чудно, че апостолът дава тържествена клетва: „Уверен съм, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещето, нито височина, нито дълбочина, нито друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Исус Христос, нашия Господ.”

Най-великото качество, което можем да схванем от Божието същество, е любовта. Най-великата привилегия, която ние, скромните земни същества, можем да имаме, е да изпитаме в сърцата си това Божие влияние и по този начин да приемем част от Неговото естество.

Ето сигурният път на човека към Бога. Истинското щастие се състои в това: да се приближаваме в сърцето си към Бога. Всяко друго старание е движение по повърхността на живота. Любовта има велика свобода. Всяко принуждение изчезва. Човек се чувства у дома при Отца. И ние живеем дотолкова, доколкото влагаме любов в живота.

3.       Третият бисер, с който започваме новата година, е общението на Святият Дух.

Каква вечна утеха има в него! Общението премахва уединението. То е близост с Бога. Тук не може да съществува никакъв озлобен самотник. Който общува с Бога не е товар за себе си и за ближните си. Духът на омразата руши, разяжда, разделя сърцата.  Светът жадува за близост с Бога, защото вижда, че общуването на човеците по между им вместо утеха носи душевни рани.

Общение с Духа. Това е практична Божия близост. Бог иска в нашето ежедневие да живеем с Него. Когато се трудим, борим се, страдаме, боледуваме, пътуваме, разговаряме – имаме увереността, че ни обгръщат вечните мишци на Бога, Който преплита ръцете Си с нашите и Чийто стъпки бият в крак с нашите крачки. В тази мисъл имаме домашна обстановка. Ние общуваме най-вече с нашите домашни. Другите са наши приятели или познати, с които се срещаме само временно. Но с домашните имаме непрекъснато общение, без това да ни дотегне. Общението на Духа е гаранцията, че Бог  ни е приел във великото Свое семейство.

Ето блудният син, коленичи пред баща си и моли за прошка. Той прие прошка. Това е благодатта! Баща му го целува. Ето любовта! Най-после синът получи пръстен на ръката си. Той вече беше приет като член на семейството. Това е общението!

Благодатта върви пред любовта като авангард. Тя окичва нейният път с цветя на благодарност за великото благодеяние.

Общението следва любовта. То е резултат на любовта!

Без общение, любовта е невъзможна. Общението не е възможно без взаимна хармония. Колкото по-съвършена е любовта, толкова по-голяма е потребността от общение, от близост, толкова по-велика е радостта от живота. Всяко общение се свързва със себеотричане и със желание да се вживеем в другия. Когато приложим тези истини в отношенията ни с Бога, ни става ясно какво неизмерно богатство ни предлага Словото Божие.

Благодат, любов, общение. С тези три бисера ние можем да бъдем радостни пътници и в долината на мрачната сянка. Нека вървим с тях, нека да отворим очите, ушите, сърцата си за това, което Бог иска да ни каже. Когато някой ни звъни по телефона, ние оставяме всичко и тичаме да вдигнем слушалката. Но когато Бог ни говори, стоим настрана. Нима Бог не заслужава толкова внимание, колкото който и да е било човек? Защото ние се нуждаем не от велика вяра, а от вяра във великият Бог.

Нека Бог да благослови нашето излизане от старата и влизане в новата година отсега и до вечността!

Мили Исусе, ние бодро навлизаме в новата година с Твоята сила. Ти Си бил наше прибежище до сега. Ние твърдо вярваме, че Ти няма да се промениш и да станеш неверен на Себе Си. Ти ще ни водиш неотклонно и постоянно с благодатта Си. Благодарим Ти за Твоята сладка любов. Ние не можем да изразим с думи що е за нас общението с Тебе. Ние не разбираме как приемаш да общуваш с нас, но това ни прави още по-смирени и благодарни. Дай ни нови сили, за да Ти бъдем верни докрай. Амин.

Пастор Симеон Попов

24 декември 1958 г., с. Войводово

 

 

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2014/12/31/nova-godina.1326774




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445087
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031