„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“ (Фил. 4:6)

За прочит: Матей 6:25-34

Отвреме-навреме всеки от нас изпада в състояние, при което губи почва под краката си и очаква най-лошото. Но има хора, които живеят в постоянна тревога, която може да навреди на тяхното здраве, на съня им, дори да ги докара до депресия.
Бог не иска това да се случва. Исус пита Своте слушатели: „Кой от вас може с грижа да прибави един лакът на ръста си?“ (Матей 6:27). Той добре знае, че тревогите разболяват, ограбват радостта, както и всичко добро, което Бог иска за нас.
Когато почувствам, че в мен се надига вълната на тревогата, веднага се обръщам към Бога, в Когото мога да открия истински мир. Библиятани уверява, че Той е с нас и познава всичките ни притеснения. Аз се чувствам много насърчена да продължа да възлагам надеждата си на Господа. Колко често трябва да си припомням това? Всеки ден. Вярата е процес.
В Исая 26:3 е казано: „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава“. Искам да бъда така непоколебима, защото имам нужда от Божия мир. Не искаме ли това всички ние?

Молитва: Боже на милостта, помогни ни да Ти поверим всичките си тревоги, за да намерим мир за душите си. Благодарим Ти. Амин.

Мисъл за деня: Когато не отклонявам вниманието си от Христос, виждам по-ясно.

Автор: Линда Скарола (Ню Йорк)

Да се молим за: ТЕЗИ,КОИТО СА ПОГЪЛНАТИ ОТ ТРЕВОГИ.