„За това дете се молих и Господ изпълни молбата ми. Затова и аз го дадох на Господа.“ (1 Царе 1:27, 28)

Обръщал ли си някога по-сериозно внимание на тези две изречения. За мен те са много ценни. „Господ изпълни молбата ми ... и аз го дадох на Господа.“ В скръбта си Ана беше извикала към Бога и Той ѝ подари син. Това детенце беше обект на целия ѝ майчин копнеж. И все пак, след като Бог ѝ го подари, тя не се поколеба да Му го върне. Когато тя се разделяше със Самуил, се казва, че „те се поклониха там на Господа.“
Когато и за мен, както тогава за Ана, настъпи дележ, в който трябва да предам на Бога своя Самуил, в когото се фокусират всичките ми надежди, тогава ще зная какво е истинско поклонение. 
То е непосредствен резултат на кръста, където Бог е всичко. Ако от ръцете ни бъдат отнети всички онези неща, които обичаме и цевтъра на равновесие в нашия живот бъде изместен в Бога - това е поклонение!   http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2017/12/28/trapeza-v-pustiniata-28-dekemvri.1585045