Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2017 22:19 - В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО ... И СЛОВОТО БЕ БОГ ...
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 394 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО ... И СЛОВОТО БЕ БОГ ...

 Йоан 1:1-3

Преди няколко години имах среща с едно лице, което беше безбожник и то ме запита: „Знаеш ли кои са били първите думи, преведени на старобългарски език от братята Кирил и Методий?“ Трябваше да му кажа: „Не зная. Знам само, че са превели цялата Библия. Това е велико дело! Но кои са първите думи – не зная!“ Отговори ми: „Първите преведени думи били: В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото бе Бог.“

Драги братя и сестри, не може да се каже, че разбираме напълно тези думи. Много пъти съм ги чел. Размишлявал съм върху тях. Основната мисъл е: Бог иска да ни се открие. И Той търси начин да ни се открие. Великият, Невидимият Бог, Който живее в непрестъпна светлина, иска да има общение с теб и мен, които сме видими човеци, които сме в мрак, в грях, в падение. Чудя се какво добро и ценно намира Бог в мен, в човека изобщо? Той търси общение с него, търси да му Се открие. Да му открие волята Си, да му открие истини-бисери, които единствено Той крие в Своето Божествено, непонятно за нас битие. Бог подава ръка на човека. В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. В Него бе животът и животът бе светлина човеците. Слово, Светлина, Божи Син. Какво можем да кажем?

Бог ни се открива чрез Словото. Словото е нещо за ухото. Ние го възприемаме, ние го чуваме. То ни разкрива вътрешността на човека. Ако ние чрез словото, чрез думите можем да открием себе си на нашия ближен, колко повече Бог се нуждае от него, за да ни открие Своето Божествено сърце. Той не може да открие всичко, понеже ние не можем да поберем Неговата власт, Неговото знание, Неговите Божествени качества. Не е възможно да ги поберем в ума си. Като посещавам сестра си в София, виждам, че тя говори много трудно. Получила е инсулт. Иска да каже нещо, но не може. Колко е мъчително, да не знаеш как да изразиш мисълта си, да говориш на един човек и да знаеш, че той не те разбира. Срещнеш чужденец – той не знае твоя език, ти не знаеш неговия. И така, се опитвате да се разберете със знаци. Трудна работа. Трябва говор, слово. Това е контакта между човек и човек. Бог ни се открива чрез Словото Си.

Скъпи братя и сестри, когато вие вземете Евангелие или Библия в ръката си, не забравяйте, че това е Божието Слово и То ни говори. Нека да Го четем с благоговение.

Днес човечеството е много благодарно на големия френски учен Луи Пастьор за многото открития, които той е направил като прочут благодетел на човечеството. Най-голямото му откритие е серумът против бяс. Всеки ден Пастьор четял Библията. Преди да започне да я чете, се молел Бог да му отвори ума, за да разбира онова, което му говори.

В началото бе Словото. Бог говори чрез Словото. И тогава ни се казва нещо друго: Той беше светлината.  Бог ни говори чрез светлината. Първото нещо, което Бог ни даде при сътворението на света беше светлината. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. Все едно, че Той имаше ключ. Завъртя го и блеснаха милиарди звезди, галактики. Милиони, милиарди светнаха и вселената се озари от светлината. Светлината е дар за окото. Кое е по-важно – окото или ухото? Чрез окото ние приемаме 90% от нашето познание. Чрез ухото – само 10%. И другите сетива допринасят много, но светлината е за окото. Ние разбираме колко чудно нещо е зрението.

Има хора, които правят завещание – завещават очите си на медицината. На един сляпороден младеж присадили очи. Когато била направена операцията по присаждането и дошло време да се махне превръзката, бил в тъмна стая, в която горяла само една свещ. И когато махнали превръзката от очите му, той извикал: „О, благословено бъди слънце мое!“, защото помислил, че свещта е слънцето. „Чакай, чакай! Ти ще видиш слънцето. То не може да се сравни с тази малка светлина.“ Разбира се, възхищението на този младеж било неописуемо, когато видял Божият свят и слънчевата светлина в нейната пълнота. Бог ни се открива в светлината.

Любезни братя и сестри, човек, който живее без Бога, живее в мрак. Той не знае защо живее. Не знае накъде отива. Той не намира смисъл за своето съществуване и прилича на един кух орех: от вън - хубав, а от вътре – празен ... нищо. Светлината ни открива живота, разкрива ни истината за живота. Представете си, че тук е тъмно и вие влезете в това помещение, в тази църква. Охо, май се блъснах в една пейка. Крачите като слепец. Но когато светне светлината, изведнъж всичко става ясно, всичко става открито. Светлината – чрез нея Бог се открива за окото, защото душата има око и тя вижда. Има и още нещо: Той е истинска светлина, идеща на света, която осветява човека, която осветява всеки човек. Кой е тази светлина, която идва на света? Христос казва: Аз Съм светлината на света т.е. Божият Син. Бог се открива чрез Словото и чрез Божият Син. Словото се възприема чрез ухото, Светлината чрез окото, а Божият Син – чрез сърцето. Ние Го преживяваме дълбоко в душата си, особено, когато се молим. Не сте ли почувствали, че тази прободена ръка се докосва до вашето сърце? И вие изпитвате едно славно умиление, една дълбока радост, която не може да се изкаже с думи. Бог се открива и чрез Своят Син. Днес е първият адвент. „Адвент“ означава „чакане“. Първият адвент е първият неделен ден от онези четери неделни дни, които предхождат Рождество Христово. Затова приготвяме едно клонче със свещичка, която запалваме. Бог иде. И за да ни се открие, Той ни търси. Той не може без нас. Без теб, без мен – Бог не може. Ако можеше, Той нямаше да дойде на земята и да даде живота Си, и да възкръсне за нашето спасение. Той иде, Той иде при нас и ни се открива. Кое ни дава право да приемаме тези Божи откровения, които Той ни дава чрез Словото Си и чрез Своя Син? Кое ни дава право? Правото ни дава това, че сме Негово творение. Бог ни е създал. Аз не съм искал да дойда на тази земя и да живея. Просто Някой ме е поставил, Някой ме е пратил, Някой е пожелал да дойда на тази земя. И кой е този Някой? Бог! Защо сме тук на земята? Да приемем откровението на Бога, да получим светлина за Божието естество, за да бъдем опростени за греховете си, понеже имаме една грешна човешка природа. И така, да се приготвим да станем небесни жители. Драги братя и сестри, нашето призвание е велико, вечно призвание, Божествено призвание.  От Бога сме дошли. За Бога живеем. Към Бога се приближаваме.

Можем да си представим каква привилегия е за нас да бъдем земни жители, кандидати за небесата. Той ни е създал, ние сме Негови творения и като такива пътуваме от  този свят към небесният свят. Ние сме пътници. А пътника се нуждае от освежаване. Той се уморява. Трябва да намери някъде вода, за да се напие. Веднъж тръгнах пеша от едно троянско село към град Троян. Беше горещ летен ден. Никъде по пътя нямаше вода. Срещам един пощальон. „От къде идеш?“ „От Дебнево, отивам в Троян.“ „О, навярно си много ожаднял.“ „Да, много. По пътя никъде няма вода.“ Пътникът има нужда да утоли жаждата си. Той се нуждае и от гостилница, за да се нахрани. Има нужда и от придружител, който да го насърчава и ободрява в неговото пътуване. За това ни се открива Бог; за това ни се даде Святият Дух като придружител, за да можем този труден, кратък земен път да преминем с бодър дух, с възвишена душа, с радостна надежда. Тази нужда запълва нашият Небесен Баща, като ни се открива. Освен това, Той ни се открива, защото ние носим паспорта. Ние имаме визата, за която чухме тази заран. Ние още не сме стигнали крайната си дестинация, но имаме паспорта. Какъв е този паспорт – вярата! Например, когато пътуваш за Югославия, граничните власти искат да видят паспорта ти. Във всички държави паспортите са важно нещо. Не гледат човека, гледат дали има паспорт. Горко на този, който го загуби.

Ние идем от земята. Пътници сме за Небето. Помним ли това? Ясно ли ни е това? Колко е необходимо в нашия живот да знаем и да живеем като такива! Има много неща, които ни прилепват към земните блага. Старайте се да се отлепвате от тях! Истинският пътник не е онзи, който някъде по пътя загива в катастрофа и не стига своята цел. Има едно място по пътя  – един хан, където много пътници влизат, но повече не излизат от него. Ханджията намира начин да ги уграби и убие. Има такива тъмни бордеи. Да се пазим от тях. Те са грехът, злото, завистта, гордостта, себелюбието. Те са онези тъмни ханища, които са врагове на нашите безсмъртни души. Да ги избягваме. За това Бог ни е дал един чуден придружител – Святият Дух, Който ни закриля, утешава и ни води към вечния дом. Нека Му се доверяваме.

Ние трябва непрестанно да се храним и движим. В духовния живот храната е Божието Слово. Дишането  е молитвата. Движението – това е практическия християнски живот. Това може всеки. Това трябва на всеки. Бог очаква това от всички нас. И така: В началото беше Словото и Словото беше у Бога. Това е живота на човеците, Светлината, Която дойде на света в образа на Исус Христос. Това са благословените влияния, които получаваме. С тях можем да растем, да се доближаваме до Него. Тези велики, чудни мислим, ние трудно можем да разберем или проумеем, но се радваме и борим, да побеждаваме и да вършим нашият земен живот в обятията на Небесният ни Баща.

Скъпи братя и сестри, започнах вече осемдесет и втората си година, най-стар съм от всички вас. Радост е за мен да ви виждам, но знаете ли, има една по-голяма радост, която моля Бог да ми подари: и това е – един ден да срещна всички вас във Вечността. Ще бъда заедно с Исуса. Ще бъдат и много други ваши ближни, които са ви обичали, които и днес се молят за вас. Там са и вашите ангели-хранители, които ви придружават от раждането до смъртта. Всеки си има свой ангел. Там ще бъде и моят ангел. Там ще бъдат и вашите ангели. Нека Бог да ми даде тази чудна радост – да ви посрещна всичките във Вечността. Колко голямо ще бъде тържеството! Аз вярвам, че нашите песни, които пеем тук, ще пеем и там. Аз вярвам, че тази Библия, която четем тук на земята, ще я четем и в Рая. Небето и земята имат много живи контакти, за които ние още не знаем. Слава на Исуса!

Нека да се помолим: Спасителю Исусе, има нещо велико в това, когато Святият Дух ни докосва, когато чувстваме Неговото присъствие, когато подготвяме душите си за Вечността. Ти не си скрит Бог. Ти ни се откриваш и ние Ти благодарим. Откриваш ни се в Словото, в Светлината, в Твоят Небесен Син Исус Христос. Колко сме Ти благодарни, че сме Твои! О, дай ни тази жива вяра, тази победоносна вяра, която побеждава света – да бъде истинска, жива, да бъде вечен паспорт на всеки брат, на всяка сестра, които сега са на това място. Искаме заедно един ден да се съберем в Твоето присъствие, в присъствието на много милиони ангели, а също така и в присъствието на много милиони Божии чада, които са преминали в отвъдното преди нас. Там са пророците, там са апостолите, там са мъчениците, там са онези братя и сестри, под чието влияние ние намерихме Теб, предадохме сърцата си на Теб. О, Боже наш, искаме и нашия земен живот да бъде едно непрекъснато приближаване към Теб, към Вечността. Това молим и просим в името на нашият милостив и вечен Спасител – Господ Исус Христос. Амин.

Пастор Симеон Попов

Гр. Шумен

1 Декември 1985 г.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 109214
Постинги: 672
Коментари: 20
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031