Бог никога не се отказва „Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?” (Лука 15:4) Тук Исус говори за овца, която е била в кошарата. Ясно е, че това изобразява член на Христовото стадо, такъв, който е бил добре нахранен и воден от любящ пастир. Но тази овца се изгубила, така че пастира е излязъл да я търси. Забележете какво казва Исус за пастира: „Отива след изгубената, докато я намери.” Бог никога не се отказва от никой, който Му принадлежи, а се е отклонил. Вместо това Той излиза за да намери овцата, да я прегърне и да я върне в кошарата. Казано просто, можеш да отидеш толкова далеч в греха, че да стигнеш до самите порти на ада, а Той все още ще те преследва. Давид свидетелства: „Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!” (Псалм 139:8) Всички сме чували израза „ад на земята”. Това представлява живота за онези, които бягат от Бог. Тяхната „постелка в ада” е ужасно, страшно състояние. Това означава да си поробен от греха, до такава степен да се отделиш от Господ, че в крайна сметка да изпаднеш в безжизнена дрямка. Тази дрямка е придружена от мъчителен страх, който нашепва: „Отиваш по-дълбоко и по-дълбоко в ада. Може никога да не се върнеш към Бог.” Посланието на Христос за нас е: „Може да си си постлал в ада, но за Мен не си изпаднал толкова дълбоко в греха, че да не мога да те достигна и да те приема с отворени обятия.” Когато пастирът намери изгубената, наранена овца, той носи раненото създание в дома си. след това събира всичките си приятели и съседи и възкликва: „Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца.” (Лука 15:6) „Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.” (Лука 15:7)