„Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме, но аз го мразя, защото не пророкува добре за мен.“ (3 Царе 22:8)

Демоничното обладаване е нещо ужасно. Който лъже заблуждава другите и осъзнава това. Но който е обладан се е заблудил и не знае, че лъже. Той дълго време е заглушавал гласа на своята съвест, който му е напомнял, че светлината у нас може да се превърне в мрак. С една дума - той се е отказал от истината. Човек може да изпадне в такова състояние, когато реши да застане на страната на мрака. „Който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината“ (Йоан 3:20). „Затова Бог изпраща заблуждение да действува между тях, за да повярват на лъжата“ (2 Сол. 2:11). Така в края на краищата обладаните за почват да вярват онова, което вършат. (И Савел от Тарс искрено вярваше, че върши добро, когато преследваше църквата).
Как можем да се освободим от подобно състояние? Само по един начин: чрез светлината. Затова не е необходима никаква допълнителна Божия намеса. Понякога ме питат: „Защо се говори толкова за светлината, а не поставяме ударението върху Божието действие, което ни освобождава?“ На този въпрос обикновено отговарям: „Защото освобождаващото действие не е нищо друго освен облъчване на светлината. Именно тя помогна на Савел да разбере, че беше гонител. Чрез нея Йов можа да каже: „Сега окото ми те вижда, затова се отказвам от думите си и се кая.“ (Йов 42:5, 6).
Бог ни помага да виждаме, а това е достатъчно.     http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2017/12/16/trapeza-v-pustiniata-16-dekemvri.1583093