„Те я хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради многото риба. Тогава онзи ученик, когото Исус обичаше, каза на Петър: Господ е.“ (Йоан 21:6,7)

Прави ми впечатление, че никой от учениците не можа да познае Исус, докато стоеше на брега; нито Петър, нито Йоан, които Му бяха особено близки. Нито дори Тома, който малко преди този случай, Го беше разпознал по раните Му. Възкръсналият Спасител не може да бъде възприет с плътски очи и ръце. Дори когато разговаряше с учениците Си за познати неща, те не можаха да Го познаят. Но когато мрежата се напълни, Йоан веднага разбра Кой стои сред тях.
Когато, по-късно Исус им заговори никой не посмя да попита: „Кой си Ти?“, защото знаеха, че беше Господ. Натъкваме се на един странен парадокс. Обикновено се счита, че задава въпроси онзи, който не знае. Но често хората избягват да задават въпроси от страх да не издадат своето незнание. В нашият случай учениците се страхуваха, но и знаеха. Естествения човек у тях изпитваше страх, но духовния човек знаеше, че това е Спасителя. Често в нашия живот ние не можем да си обясним някои неща, но въпреки това дълбоко в себе си изпитваме една духовна сигурност и спокойствие. Ето какъв е християнският живот!   http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2017/12/05/trapeza-v-pustiniata-5-dekemvri.1581217