„Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърче и върших това, което е угодно пред Теб. И Езекия плака горко.“ (4 Царе 20:3)

За прочит: 4 Царе 18:1-16

В Стария Завет хората често са определяни според техните дела по един безкомпромисен начин: „той върши зло пред Господа“ или „Той върши това, което е праведно пред Господа.“
Аз рядко прилагам това ясно разграничаване в своя живот. Съвременната култура постоянно ме кара да се замислям за начина, по който изглеждам, за обзавеждането, което съм избрала за дома си, за професията си. Лесно е да забравя, че всъщност най-важното от гледна точка на вечността е животът в покорство на Бога. 
Много неща ме изкушават да се отклоня от Божия път, но много примери в Стария Завет ми напомнят, че нашите решения на тази земя трябва да са основани на нещо по-голямо от временните ни емоции и интереси - на това, което е угодно на Бога. Искам когато Бог погледне  към целия ми живот, да каже: „Тя вършеше това, което е праведно пред Господа.“

Молитва: Помагай ни, о, Боже, да Те обичаме с цялото си сърце и с цялата си дуща, с всичката си сила и да обичаме своите ближни като себе си. Амин.

Мисъл за деня: Днес мога да избера да върша това, което е праведно пред Господа.

Автор: Холи Диксън-Рамос (Канада)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ИЗПРАВЕН ПРЕД СЕРИОЗЕН ИЗБОР.