„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слеза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.“ (Яков 1:17)

За прочит:

Градът ни беше засипан от невиждана снежна покривка. Когато излязох навън, видях следи от животни, които никога не бях виждала в нашия район. 
Припомних си един момент от моя живот, когато трудностите ме бяха притиснали с огромна сила, също както навалелия сняг. Чаках сама в коридора на болницата, когато ми съобщиха, че при операцията на майка ми са  открили рак. Хирургът си тръгна и при мен дойде една приятелка от църквата, която ми каза: „Реших, че имаш нужда да поседямалко при теб.“ Мълчанието от първоначалния шок бързо премина в ридание, когато я прегърнах. Нейното присъствие беше това, от което най-много се нуждаех в този момент. Но колко пъти съм приемала доброто отношение като даденост? Дали проявите на доброта не са били като стъпките на онези животни в снега - видими едва когато трудностите „засипят“ живота ми?
Всекиден се случват неща, които доказват Божията любов към мен. Когато съпругът ми ме целуне по бузата, когато синът ми ми каже „Обичам те“, когато си говоря и се смея с нашите съседи, аз се чувствам обичана. Снегът се топи, но аз искам да запазя „следите на любов“ в живота си.

Молитва: Боже на утехата, помагай ни всеки ден да виждаме проявите на любов, които ти ни подаряваш. Нека никога не приемаме за даденост хората, които си изпратил в живота ни и които ни обичат. Амин.

Мисъл за деня: Днес ще оставям следи на любов и доброта в живота на хората около мен.

Автор: Шанън Хейл (Мисури)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СА НЕИЗЛИЧИМО БОЛНИ.