„Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца ...“ (1 Йоан 3:1)

Прочит: Римл. 8:14-17

Преди известно време в магазин за обувки, където пазарувахме с моя съпруг, видяхме едно четиригодишно момиченце със своята баба. Малката ме погледна и ми се усмихна широко. Попитах я какво има в кутията, която държи, а тя ми показа новите си розови спортни обувки. После хвана баба си за ръка и заедно си тръгнаха, но преди да излязат, тя се обърна и гордо каза: „Аз съм на баба момичето!“
Колко се радваше това малко момиченце на новите си обувки, как ги притискаше до сърцето си! Но  и в очите, и в думите ѝ се долавяше, че най-голяма радост изпитва от любящите отношения, които има със своята баба.
Припомних си различни пасажи от Бииблията, в които Бог ми показва Своето желание да общува с хората. Колко от нас обаче са толкова сигурни кои са и на Кого принадлежат, както малкото момиче, и колко често споделяме това с хората? За християните радостта от Божията любов трябва да е толкова спонтанна, колкото реакцията на детето, което се чувства обичано от своята баба. Затова аз заявявам с радост и благодарност: „Аз съм Боже дете - днес и завинаги!“

Молитва: О, Боже, нека винаги с гордост показваме на този свят, че сме Твои възлюбени деца. Амин.

Мисъл за деня: Аз съм Божие дете - днес и завинаги!

Автор: Норма Хъбърт (Мисисипи)

Да се молим за: БАБИТЕ, ДЯДОВЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ВНУЦИ.