„Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър, като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.“ (Деян. 4:36-37)

За прочит: 1 Петрово 5:7-12

Докато растях и формирах характера си, майка ми беше моят „Варнава“, който винаги ме насърчаваше. Тя беше жена на вярата и молитвата и ме вдъхновяваше да търся Божията воля. Когато почувствах Божия призив да стана пастор, тя ме посъветва да го према и да постъпя в колеж, където да получа богословско образование. Сега, 43 години по-късно, аз още служа като пастор.
През цялото това време Бог е бил моят Утешител и от Него съм получавал най-голямо насърчение. Когато страдам, Той изслушва моите молитви. Когато съм обезсърчен, Неговото Слово ми дава сила да се справя с трудностите. Когато житейската „турбулентност“ изпълни сърцето ми със страх, Той ми изпраща Святият Дух, Който ме утешава и ми дава мир, както и приятели, които ми връщат надеждата.
Можем да следваме Божият пример и да насърчаваме други хора. Когато някой ни наранява, можем да запазим търпение, вместо да критикуваме. Когато някой се нуждае от насърчение, можем да му помогнем чрез думите на Божието Слово. Когато някой преживява трагедия, можем да преминем заедно с него през скръбта и да останем с него, докато се възстанови.
Аз винаги съм бил утешаван от моята майка и искам също да нося утешение, както правеше Варнава.

Молитва: Боже, насърчавай ни, за да можем и ние да насърчаваме хората. Молим се в името на Исус, амин.

Мисъл на деня: Днес ще търся възможности да насърча някого.

Автор: Дърл Кийфър (Мичигън)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ НУЖДАЕ ОТ НАСЪРЧЕНИЕ.