„Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.“ (Псалом 139:9-10)

За прочит: Псаром 139:2-12

Сади - нашият шестмесечен лабрадор - има повече енергия от мен и тича доста по-бързо. Преди два дни тя се отскубна от каишката и се изгуби в далечината. Аз не можех да я настигна, затова я оставих да тича и послушно я последвах. Обиколката из квартала продължи около 20 минути и когато най-сетне я приклещих в едно тясно ъгълче, тя ме погледна с такова изражение, сякаш искаше да ми каже:  „Съжалявам. Обичаш ли ме още?“ Аз просто ѝ сложих каишката, погалих я и заедно тръгнахме обратно към къщи.
Божията любов е съвършена и винаги ни следва, дори тогава, когато не осъзнаваме това. Апостол Павел казва: „Когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римл. 5:8) Аз мога да избягам от Бога, но Той винаги ще бъде наблизо и търпеливо ще чака да стигна до момента, в който ще Го питам: „Обичаш ли ме още?“ А Неговият отговор винаги е: „Да!“

Молитва: Отче, благодарим Ти, че оставаш близо до нас дори тогава, когато ние се заблудим. Амин.

Мисъл за деня: Бог винаги ни приема отново при Себе Си.

Автор: Тим Бърлисън (Ю. Каролина)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ Е ЗАЛУТАЛ ДАЛЕЧ ОТ БОГА.