Прочит: Матей 5:21-25

„... ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“ (Римл.12:18)

Докато тичаше из кухнята,синът ми разля една голяма чаша със шоколадово мляко. Той се извини и веднага се зае да почисти. Реакцията му ме впечатли. Вместо да започне да се оплаква, че чашата е била сложена на неподходящото място, той пое отговорност и това много ми хареса.
Всички правим грешки. Иска ми се, когато аз сгреша, да постъпвам като сина си. Когато кажа нещо обидно и нараня някого, опитвам ли се да го прикрия, да се правя, че не се е случило или да обвинявам някой друг? Или поемам отговорност за действията си и се опитвам да поправя нещата? Питам се дали и Бог гледа на нас, както аз  на сина си. Не е ли прекрасно да знаем, че Той се радва на начина, по който реагираме, когато грешим? Надявам се следващият път, когато направя нещо лошо, да постъпя като сина си.

Молитва: Небесни Отче, молим се, помагай ни да сме винаги близо до Теб и да признаваме грешките си. Амин.

Мисъл за деня: Бог винаги е готов да ни помогне да поправим грешките си.

Автор: Джей Уоленбърг (Охайо)

Да се молим  за: НЯКОЙ, КОЙТО ЧУВСТВА, ЧЕ ГРЕХЪТ МУ НЕ Е ПРОСТЕН.