„Издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища.“ (Пс. 139:9)

За прочит: Рсалом 104:24-30

Една пролетна сутрин с тригодишната ми дъщеря бързахме да не закъснеем за градина. Аз почти тичах и започнах да се дразня, че малката изостава. Само на няколко метра от детската градина се наложи да спрем. Тя бе застанала на едно място и разглеждаше един камък, който се беше показал изпод топящият се сняг. Аз извиках ядосано, тя ме настигна и влезе в градината със сълзи на очи. Попитах я защо плаче, а тя отвърна хлипайки: „Исках само да разгледам малката дупчица там.“ Малката дупчица! Почувствах се, като че ли Бог иска да ми каже нещо. 
Той е навсякъде, всичко ни напомня за Него, дори малките и незабележими неща около нас. В един миг ядът ми стихна, прегърнах дъщеря си и казах: „Извинявай, обичам те!“ Срамувах се, че нетърпението ми я накара да се разплаче. Бог по още един начин ми напомни да забелязвам и малките неща около себе си и да обичам безусловно.

Молитва: Господи, благодарим Ти, че ни обграждаш с благословения; че си винаги на наша страна и ни показваш пътя, който трябва да следваме. С любовта Си ни помогни да се освободим от стреса, за да не караме никого от близките си да плаче. Амин.

Мисъл за деня: Стресът или Божият мир изпълват сърцето ти?

Автор: Ирина Куркина (Русия)

Да се молим за: СЕМЕЙСТВАТА, ЗАТОРМОЗЕНИ ОТ МНОГО ПРОБЛЕМИ.