Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09 15:05 - ГОСПОД, ЛЪВЪТ И РОНИ
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове:
0



 Дел Делейни

 

 

РОНИ,

СТАРИТЕ ПРИЯТЕЛИ И ИСУС

 

Страшният лъв Тимбо душеше въздуха. Вятърът довяваше човешка миризма. Тимбо бе ловувал цяла нощ, но не хвана нищо, а гладният му стомах не го оставяше да заспи. Той пристъпваше тихо и се спря в храстите край пътеката, за да чака някого, с който да закуси по-скоро.

Рони весело подскачаше на въже и си пееше:

- Аз обичам Исус, Исус умря за мен, Исус живее в моето сърце, Той ме освободи от греха. Вижте, аз съм спасен!

Рони си спомняше последните няколко дни с възторг. Преди време, заради лошите неща, които постоянно вършеше, той усещаше в себе си нещо ужасно. Но сега вече Божият син Исус му прости всички грехове и промени живота му напълно. Рони изпита такова щастие, когато поиска Исус да стане негов Спасител и приятел! Сега той със цяло сърце искаше да бъде добър и да живее за Исус. Не искаше никога вече да бъде лош, нито дори да направи нещо лошо.

Крокодилът Скейли, който плуваше мързеливо в тъмната вода близо до пътеката, гледаше Рони сърдито.

- Каква хубава закуска може да стане този Рони! -мислеше си той.

Когато момчето забеляза старото влечуго, се наведе и извика:

- Аз не съм старият Рони, който познаваш. Исус дойде в сърцето ми и ме направи съвсем нов. Аз дори те обичам, стара озъбена голяма уста.

Скейли вирна главата си в изненада и отплува бързо към другия бряг. Рони продължи да подскача с въжето надолу по пътечката и да си пее. Преди той мразеше стария крокодил.

Рони дочу гласове пред себе си. Неговият най-добър приятел Кони с още няколко момчета от селото се катереха и играеха по жилавите клони на дърветата. Кони забеляза Рони и се усмихна:

- Рони! Рони. ела да играеш с нас! - извика той. Рони се хвана бързо за един клон и се изкачи на дървото до Кони.

- Какво си пееше? - попита Кони.

Рони го погледна, но сведе очи. Приятелите му няма да разберат, мислеше си той.

- 0, нищо, една стара песен. Няма да ти е интересно! - отговори Рони.

- Ела, хайде да играем - извика той, като увисна на един жилав клон, после се залюля и скочи на съседното дърво. Направи го така леко, че момчетата се закикотиха в изненада. Кони го последва.

- Знаеш ли, че са видели страшния Тимбо близо до селото? - провикна се Исак. Той беше от по-големите момчета.

Хлапетата лудуваха на воля, понеже родителите им не бяха наблизо. Но грозните думи, които Рони бе свикнал да говори и да слуша, сега дълбоко го нараняваха. Той обичаше Исус! Как му се искаше да им каже, че Исус може да промени също и техния живот, но някак си не смееше да го стори.

- Какво ти е? - запита Кони.

- 0, нищо, Кони. Ще ми се да се прибирам. Вече не ми се играе - отговори Рони и скочи на земята. Колко се засрами, че нямаше смелостта да каже на приятелите си за Исус.

Исак се захили:

- Знаете ли, че Рони ходи на църква сега? Той се мисли за светец и не му е кефско да играе с нас!

Исак издърпа шепа къпини и ги запрати по Рони. Останалите момчета се закикотиха и закрещяха:

- Свети Рони! Свети Рони! - и също започнаха да го замерват с големи къпини.

Тъкмо Рони побягна, когато прогърмя толкова силен рев, че сякаш проби гората.

- Страшният Тимбо! - викна Кони. Присмехулните лица на момчетата се изкривиха от уплахата. Те наскачаха на земята и се разбягаха във всички посоки.

 

РОНИ,

МАГАРЕТО И СТРАШНИЯТ ТИМБО

 

Възбудени гракове на птици и маймуни изпълниха въздуха.

ТРЯС -ХРЯС! Нещо напредваше в посока подир Рони. Сърцето му биеше все по-бързо от страх. Как му се искаше да има сега татковата голяма пушка. Рони беше вече толкова уплашен, че дори не можеше да се движи повече.

Изведнъж той си спомни, че Исус е винаги с него.

- 0, моля те, Исусе, помогни ми да се прибера жив и здрав! - помоли се Рони. Той все още се страхуваше, но откри, че някак си отново можеше да бяга.

Рони се затича, колкото му държаха краката. Чупещият звук идваше все по-близо. ПУК - ПУК!

Рони скочи на земята по лице. Чупенето спря. Той закри очи от ужас. Лежеше безпомощно върху листата и се молеше. Почувства съвсем близо тежкото дишане на животното и тогава усети нежно побутване по разтрепераната си глава. Момчето притихна в очакване. Шумът от крака, който чу, не беше подобен на шум от лапи на лъв. Това беше твърд шум от копита, съпроводен от познато сумтене. Рони бавно извърна глава. Той огледа нагоре приятелската муцуна на магарето Бики.

- Бикиии! - извика Рони. - Ти си ме преследвал! И ти си бягал от страшния Тимбо. Толкова се радвам, че виждам теб! Рони издаде дълбока въздишка на облекчение.

Той се покачи на гърба на магарето и двамата потеглиха към селото. Рони подскачаше на кокалестия гръб на Бики и тихичко благодареше на Исус за избавлението.

- Не беше нужно въобще да се страхувам - си мис-ле-ше той. - Бог се е грижил за мен през цялото време!

Човешката миризма във въздуха се разнесе и изчезна. Страшният Тимбо сърдито се извърна към едно слънчево место, недалеч от пътеката. Умората и сънят го обориха и той се изтегна на припек, за да поспи.

 

РОНИ,

ТАТКО, МАМА И БОГ

 

Домът на Рони беше встрани от селото. Слънцето ярко грееше през висящите клони и храсти и играеше по извитата пътечка към него. Гълъбицата Уайти литна от покрива на къщата и кацна на главата на Бики.

На двора беше мама, с нейната постоянна, мила усмивка.

Рони беше забелязал, че мама е много по-щастлива, откакто тя намери Исус. Нейните дълбоки, тревожни бръчки се бяха променили в топли, усмихнати бръчки. Наистина, тя сякаш оживяваше цялата къща с радостта си.

Разбира се, татко не харесваше, че мама ходи на събрания в къщата на пастора. Понякога той й се разгневяваше, особено когато тя заговореше в къщи за Святия Дух. Татко много се ядоса, когато тя взе грозните домашни идоли и ги изгори. Мама не се боеше повече от злите духове, които той вярваше, че живеят в дърветата на тъмната гора. Но татко не можеше да не забележи колко много мама се промени. Тя винаги беше мила, любяща и добра с него.

Рони си мислеше:

- Аз мразех татко, защото се държеше лошо с мама, но Исус отнесе от мен цялата тази омраза.

Мама и Рони се молеха заедно за татко и той да повярва в Исус. Наистина сега Рони обичаше татко.

Хлапето се плъзна от гърба на Бики и се затича към къщата. Иззад нея му се счу някакъв странен шум. Звучеше му като глас, но Рони не можеше да схване какво се говори. Той приближи на пръсти до стената на къщата и надникна,между храстите. Удивен, видя татко! Боже мой, татко бе коленичил в молитва, с ръце издигнати към небето! Но какво говореше той? Рони не разбираше нито една дума. Татко говореше на красив език, който Рони не беше чувал да говори никога преди. Сияещото му лице беше извърнато нагоре, сякаш гледаше в самото Божие присъствие.

Радостта, че вижда татко да се моли, го накара да настръхне дори в този горещ следобед. Рони се измъкна на пръсти при мама и пошепна:

- Какво е станало с татко?

Мама силно го прегърна и целуна. Той беше вече голям, за да го глезят така, въпреки, че тайно му харесваше. Те се отдалечиха, за да не безпокоят татко, докато се моли.

- Татко покани Исус да дойде в сърцето му тази сутрин - усмихваше се мама. - И докато благодареше на Бог, че го е спасил, Исус го кръсти със Святия Дух!

- Святият Дух! Какво е това? - зачуди се Рони. - И защо татко говори на странен език?

- Татко се моли с думите на Святия Дух, език, който никога не е учил. Но засега толкова - засмя се мама и го дръпна да седне до нея под сянката на любимото му дърво. Лицето на мама стана сериозно и тя замълча, за да се съсредоточи по-добре. После заговори мило:

- Сладкото ми дете, Святият Дух също е Бог. Нашият любящ Баща, Неговият Син Исус и Святият Дух, всички Те, Тримата, са едно чудесно общо - един единствен Бог, Който създаде земята, слънцето, луната, звездите, всички животни, хората и всичко останало. Рони гледаше учудено:

- Но как може трима да бъдат едно, или един да бъде трима? - попита той.

- Рони, знаеш ли, че ти си трима в един? Рони се изненада още повече.

- Не, аз съм само един Рони, а не трима Рони.

- Правилно. Ти си един Рони. Но твоето тяло има дух и душа. Така че и ти си трима - тяло, душа и дух, но само един Рони. Дай да видя пръста ти - продължи майка му. Рони изправи показалеца си.

- Това един пръст ли е? - попита тя.

- Разбира се, не са три! - каза Рони.

- Сгъни го и виж трите части. Ето, и твоят пръст е три в едно.

- 0, мисля, че сега разбирам - каза Рони. - Нашият Божествен Баща, Исус и Святият Дух са един Бог, също както ти, татко и аз сме едно семейство.

- Нещо подобно - продължи мама. - Преди Исус да умре. Той казал на учениците си, че Неговият Божествен Баща ще изпрати Святия Дух, Утешителя, да дойде и да живее с тях завинаги. Исус им казал, че след като Той отиде на Небето, те ще се нуждаят от силата на Святия Дух, за да разкажат на целия свят за Исус.

- Наистина ли? Искам да зная повече за Святия Дух - оживи се Рони.

- Петър беше един от приятелите на Исус. Когато Исус бе заловен от войниците, той още не беше получил Святия Дух. Петър много се боеше да не убият и него. Познай какво направил?

- Какво? - ококори очи Рони.

- Петър казал на трима човека, че дори не познава Исус. След това много се срамувал от себе си.

Рони донякъде знаеше как се е чувствал Петър. Той си спомни как днес се побоя да каже на Кони и на другите момчета за Исус.

- Но знаеш ли какво се случи, когато Петър се изпълнил със Святия Дух? - задъхано продължи мама. -Той стана смел като лъв. Той говореше за Исус на всеки, когото срещнеше. Той имаше силата да лекува болни хора и да изгонва демони от хората в името на Исус. Хиляди хора приеха Исус за свой приятел и Спасител, когато Петър им свидетелстваше за Него. Враговете му го биха, хвърлиха го в затвора, и въпреки това не можаха да го възпрат да говори на всеки благата вест за Исус.

- 0! - Рони скочи развълнувано. - Аз се нуждая от тази сила! И аз искам Святия Дух да ме изпълни! Ще ме изпълни ли, мамо?

- Разбира се, Рони - отговори мама. - Библията казва, че всичко, което трябва да направиш, е да поискаш от твоя Небесен Отец и Той ще ти даде Святия Дух, защото те обича.

- Мога ли да го помоля сега? Мога ли сега да го поискам? - развълнува се Рони. - Бях добър почти целия ден и се молих много пъти. Дори дадох на пастора любимото си пиле. Мислиш ли, че Бог ще ме изпълни?

Шуму папагалът кръжеше над главата на Рони и кацна на рамото му върху яркочервената му раирана ризка.

- Рони е спасен. Рони е спасен - крякаше той.

- Святият Дух е Божи дар, Рони. Той не се дава заради това, дали си правил добри или лоши неща. Ти не можеш да Го спечелиш. Бог обеща да Го даде на всички, които имат Исус в сърцето си, а Той никога не пропуска да спази обещанията Си. Никой не заслужава Святия Дух. Той е любовен подарък от Бог - обясни мама. - Освен това, Рони, ти не извърши тези добри неща днес самичък. Исус те направи по-добър и нов. Той живее в теб и ти помага да обичаш Бог най-много от всичко, да обичаш всеки и да правиш добро. Ти не може да си така добър без Исус да е в теб.

Рони помисли минута и се усмихна.

- Тогава Бог ще ме кръсти със Святия Дух, защото съм спасен и защото Той ме обича. Той обеща и зная, че ще го направи!

- Хайде, тогава да идем у пастора. Той ще ти каже повече за това как да получиш Святия Дух.

Папагалът Шуму запляска с шарените си криле, за да запази равновесие, когато Рони ставаше. Той литна от рамото му и закряка: “Святи Дух, Святи Дух! Краак, краак!”

- Добре, хайде, да идем. Зная, че когато пасторът се моли за мен, точно тогава ще получа Святия Дух.

Изведнъж му дойде на ум за Тимбо. Ужасът веднага грабна сърцето му.

- Но, мамо, днес чух страшния Тимбо да реве в гората! Нека да вземем с нас големия нож на татко!

- Добре - отговори мама. - Ще ми се обаче стария лъв да падне в капана на татко. Тогава няма да се налага да се притесняваме от него.

 

РОНИ,

ГЪЛЪБИЦАТА И СВЯТИЯТ ДУХ

 

Мама и Рони, с татковия нож в ръка, тръгнаха по виещата се пътека за къщата на пастора. Тя също беше извън селото. Те навлязоха в по-гъстата част на гората. Маймуните врещяха наоколо. Чичи беше любимата маймунка на Рони и като го видя, скочи на гърба му.

- Ох! - изпъшка Рони от тежестта й. Чичи напъха и двете си лапички в пухкавата коса на Рони и започна щателно да търси насекоми по главата му.

- Чичи! - изфуча недоволно Рони и я издърпа от гърба си, а след това внимателно я пусна на земята. – Аз нямам буболечки в косата! Отивай си! Зает съм и нямам време за игра. Чичи покрещя и се закатери по дървото.

- Надявам се да не съм наранил чувствата на Чичи, - каза Рони на мама. - Ще играя с нея утре.

Рони вървеше малко зад майка си по тясната горска пътечка, а мама говореше.

- Четиридесет дни след като Исус възкръсна от мъртвите, Той застана на Маслинената планина, където говореше на много Свои последователи. Той им каза да отидат в Ерусалим и да чакат там Святия Дух да дойде на тях. Исус каза, че те ще се нуждаят от силата на Святия Дух, за да разкажат на целия свят за Него. След като говори с тях, Исус се издигна пред всички в небето и отиде при Своя Небесен Отец. Тогава два ангела се явиха пред последователите Му и казаха, че Исус ще дойде отново. Да, Рони, ние знаем, че Исус ще дойде отново някой ден. Тогава за няколко дни сто и двадесет последователи на Исус се срещнаха в една голяма горна стая на къща. Те се събраха да чакат да дойде Святия Дух. Внезапно стана нещо чудесно. Святият Дух като силен вятър дойде и изпълни всеки един от тях, дори и Петър. Тогава те всички започнаха да говорят езици според думите, които им даде Святият Дух. Техният живот се промени. Те имаха сила и мъдрост да живеят в добро, да очистят душите си за Исус. Те имаха сила да свидетелстват и да се противят на дявола.

- 0,това е прекрасно! - възкликна Рони. - Библията казва ли друго за Святия Дух?

Лъвът Тимбо се затъркаля, изрева и в полусън мислеше за вкусни неща точно, когато мама и Рони вървяха съвсем близо до слънчевото место, където се протягаше той.

- Библията разказва много случки за това как животът на хората се променя от Святия Дух, - отговори мама. - Имаше човек на име Корнилий, чийто семейство цялото получи Святия Дух.

- Как? - полюбопитства Рони.

- Корнилий бил военен. Един ден, когато се молел, един ангел дошъл при него. Ангелът му казал да извика Петър при себе си и да говори с него. Петър дошъл и разказал на него и фамилията му за Исус. Както Петър разговарял, стаята се изпълнила със Святия Дух и Той изпълнил цялото семейство. Всички започнали да говорят на непознати езици и да славят Бога.

- Цялото семейство прославяло Бога, както нашето, нали мамо? - възрадва си Рони.

Както минаваха край речния вир, крокодилът Скейли лежеше съвсем неподвижно на брега, като се надяваше някой от тях да дойде достатъчно близо, така че той да може да го цапне с тежката си опашка. Той много приличаше на старо, мъртво дърво.

- Ти не можеш да ни излъжеш, стар Скейли – засмя се Рони. - Нито мама, нито аз ще станем твой обяд. Ние те виждаме там. - Рони не се боеше от големия крокодил така, както от льва Тимбо. Скейли се плъзна кротко във вира и се спотаи.

- Какво дръзко момче е този Рони - помисли си Скейли. - Никакво уважение към старите крокодили.

Скоро Рони и мама приближиха заливчето. Те чуха как с ниския си, дрезгав глас пасторът си пееше песен в прослава на Бога. Рони подскочи и започна да бяга към звука, като изостави мама назад. 0, не! Както изобикаляше по извивка на пътечката, по средата й се оказа голямата костенурка Тара. Рони преплете крака и налетя с крака върху Тара, изхвърча и цопна в заливчето.

- Бих искала това момче да знае къде си слага краката! - мислеше си Тара и зави встрани от пътеката.

- Рони, добре ли си? Ето, хвани се за ръката ми. - Пасторът се смееше високо, докато бедният, намокрен Рони излизаше на брега с течаща по него вода.

Рони започна също да се смее, а и мама взе да им приглася.

- Седни тук на слънце и се изсуши - каза пасторът.

- Аз искам да получа Святия Дух, както татко тази сутрин - изговори меко Рони.

- Какво?! От изненада пасторът изпусна книжката, която държеше. Тя се плъзна във водата и заплава по потока.

- 0, много съжалявам, пасторе. Как ще си я вземете обратно? - извика мама.

- Въобще не се безпокойте! Предпочитам да си поприказвам с вас двамата за Библията и Бог.

Папагалът Шуму литна на върха на едно близко дърво и кресна:

- Рони спасен. Рони спасен, коок, коок!”

- Ах, този папагал! - смееше се пасторът. - Значи твоят баща получи спасение и се изпълни със Святия Дух днес, и ти също искаш пълнотата на Святия Дух?

- 0, да! 0, пасторе, ще ми помогнеш ли да получа Святия Дух? - молеше се Рони.

- Рони, тази гълъбица на дървото не е ли твоята любимка? - попита пасторът.

Рони изненадано вдигна глава. Той не знаеше, че гълъбицата Вити го следва.

- Да, наистина е тя - отговори Рони.

- Извикай я много учтиво да дойде при теб - каза пасторът.

Рони не разбираше, но се подчини.

- Вити, моля те, ела тук.

Вити полетя от клона си и се пъхна в чакащите ръце на Рони.

- Сега гълъбицата е у теб - каза пасторът. - Как я хвана?

- Протегнах ръце и я хванах, когато долетя - отговори Рони.

Пасторът продължи:

- Гълъбицата извърши своята част, като долетя при теб. Твоята част беше да я вземеш. Подобно нещо се случва, когато ти учтиво поканиш Святия Дух. Бог извършва своята част, като изпраща Святия Дух точно, както обеща. Твоята част е да Го получиш с вяра.

- 0! Но как да получа Святия Дух с вяра? - попита Рони.

- Исус каза, че когато поискаш от Бог нещо, трябва да вярваш, че го получаваш, и ще го имаш - отговори пасторът. - Когато полагам ръцете си на твоята глава, само вярвай в сърцето си, че Святия Дух те изпълва и започни да говориш в красивите молитвени думи, които Той ти дава да изкажеш.

- 0, моли се за мен, пасторе, моли се за мен!

- Добре - каза пасторът и сложи големите си, внимателни ръце върху главата на Рони. - 0, Боже, нека Святият Дух изпълни Рони, за да получи силата, от която се нуждае, за да живее всеки ден за Теб! В името на Исус! Ние вярваме, че Ти вече го изпълни и Ти благодарим. Амин!

Рони проплака:

- Моля Те, Боже, моля Те, изпълни ме, моля Те, моля Те.

- Рони, Исус изпрати Святия Дух преди 2 000 години, когато Той се върна на Небето. Не се моли! Започни да благодариш на Бога. Получавай Го с вяра! Вярвай, че си изпълнен и започни да Го хвалиш!

Рони обърна лице и ръце към небето и започна да хвали Бога.

- Слава на Бога... Алилуя... Слава на Бога... Благодаря Ти, че ме изпълни... Благодаря Ти, Исусе!

На лицето на Рони се появи голяма усмивка. Той разбра, че се намира в присъствието на Бог. Беше му трудно да говори с познатите думи. Тогава той започна да говори на красив език, на който не беше говорил никога преди. Нямаше значение дали го разбира, защото знаеше, че Бог разбира и единствено това имаше значение. 0, какви вълни на любов и щастие го заливаха! Исус изглеждаше съвсем истински и толкова близък за него! Рони не беше чувствал такава радост никога друг път в живота си!

- Мамо, мамо, Святият Дух е вече в мен - заподскача Рони.

Още известно време пасторът, мама и Рони се молиха и славеха Бога радостно. Бълбукащият поток изглеждаше да слави Бога заедно с тях. Вятърът в полюляващите се дървета, бъбривите маймунки, чирикащите птици звучаха като ангелски гласове, които благославяха Бога в прекрасна хармония.

- Рони, преди да се прибереш у дома, искам да поговоря с теб повече за Святия Дух. - Пасторът седна на голям гладък камък до Рони.

- Да? - каза Рони.

- Непременно говори всеки ден с твоя нов молитвен език. Святият Дух се моли на Бога чрез теб за неща, които ти дори не знаеш, че са ти нужни. Много пъти Святият Дух ще слави и благославя Бога по най-красив и съвършен начин с твоя нов молитвен език.

- 0, ще се моля, ще се моля всеки ден! - каза Рони.

- Също запомни, че е по-важно за теб да четеш Библията си всеки ден, отколкото да ядеш. Святият Дух ще ти помогне да разбираш и да вярваш в Божието Слово. Молитвата в Святия Дух и четенето на Библията всеки ден ще помогне на твоя дух да порасне, докато станеш мощен мъж в Господа.

Папагалът Шуму плесна с криле над главата му и извика:

- Кок, кок, Рони, спасен, Святи дух, кок, кок! - След това изчезна в гората.

- Как се намесва този папагал - засмя се пасторът. - Той ще разкаже на всички. - Изведнъж пасторът стана сериозен. - Да те предупредя: старият подъл дявол със сигурност е бесен, че ти получи Святия Дух. Той ще иска да те накара да си мислиш, че нямаш Святия Дух и ще се постарае да те излъже. Той ще се опита да те обезкуражи, като пуска лоши мисли в ума ти. Но не му вярвай. Трябва да помниш Божиите обещания и да вярваш на това, което казва Господ. Тогава, като кажеш на дявола, че е лъжец и да се махне от теб в името на Исус, дяволът ще бяга от теб. Това е така, защото дяволът се бои от момче, което е спасено, изпълнено със Святия Дух и което знае как да се бори с него чрез Божието Слово. Ти можеш да употребиш татковия нож, за да убиеш лъва, а за да заловиш дявола - трябва да употребиш Божието Слово. Всъщност Божието Слово може да ти помогне да заловиш лъв.

- Ще помня всичко, което ми казваш, пасторе. Рони и мама се приготвиха да си тръгват.

- Почакай, Рони, бих искал да ти направя подарък. - Пасторът наведе дългото си тяло над брега и изтегли две големи риби. - Помислих си, че ти с удоволствие ще вечеряш с тези рибки. Бях ги уловил преди да дойдете.

Лицето на Рони светна.

- 0, благодаря ти, пасторе. Наистина много обичам риба. - Рони взе рибата от куката и пъхна пръст в хрилете й.

- Много ти благодаря, пасторе - каза сияеща мама, вдигна големия татков нож и те тръгнаха обратно по виещата се пътека.

- Довиждане! И Бог с вас!

 

РОНИ,

ИСАК И РИКАЕЩИЯТ ЛЪВ

 

Оранжевото слънце потъваше все по-ниско в небето. Сенките на люлеещите се дървета весело танцуваха по тясната пътека, докато мама и Рони радостно разговаряха за Бога.

Когато стигнаха до една изоставена ивица на пясъка, мама се спря.

- Рони, аз трябва да ида до селото да купя сол. По-добре продължи сам към къщи, за да не се притеснява татко за нас.

Рони се съгласи и заподскача щастливо напред, докато мама тръгна към селото. Той скоро мина покрай вира със стария крокодил. Скейли лежеше безмълвно на сянка. Пътеката извиваше в по-гъстата част на гората и очите на Рони следяха земята. Изведнъж той се спря.

Там имаше пресни следи на лъв! Следи от Тимбо!

- Тимбо трябва да е наблизо! - помисли той и тихо се помоли. - Исусе, какво да правя? Страха, който му даде дяволът, го напусна. Той знаеше, че Бог е с него, за да хване бесовете и лъвовете, и всички подобни. Божието Слово казваше така. Момчето почувства чудна сила и спокойствие.

За всеки случай се ослуша напрегнато. Плачлив звук идеше откъм скалите при голямата канара. Рони тръгна внимателно в посока на звука. Той като че ли идеше от пещерата, където си играеха децата. Рони внимателно надникна в слабо осветената пещера. За голяма изненада вътре на земята лежеше големият Исак и плачеше като бебе.

- Исак, какво ти е? - попита Рони и бързо отиде при него.

Исак го погледна целият разтреперан.

- Рони! - извика той. - Лъвът Тимбо е отвън при онези скали. Аз си натъртих крака и не мога да вървя. Лъвът ще ме изяде! Аз не мога да си отида! Не мога да си отида! - Той покри лицето си с ръце и заплака отново.

- Исак - усмихна се Рони, - не се безпокой. Аз ще ти помогна. Исус ще ти помогне. Ще се молиш ли с мен?

Исак се зачуди. Да се моли! Той би направил всичко, само да се отърве от този страшен лъв, дори и да се моли. Той слабо поклати глава в съгласие.

Рони си спомни библейския стих, който казваше: “Те ще полагат ръце на болни и болните ще оздравяват.” Той също си спомни библейския разказ за това, как Бог е спасил Данаил от цяла група лъвове.

Рони коленичи, хвана подутия крак на Исак и се помоли тихо:

- Мили Небесен Татко, моля Те да изцелиш крака на Исак, за да може да върви - както Ти казваш, че ще направиш, ако аз Те помоля. Ти също обичаш и Исак. И те моля да ни спасиш от онзи лъв, както Ти направи с Данаил. Аз те моля от цялото си сърце, в името на Исус. Ти ни каза така да се молим. Амин.

Рони стана и издърпа Исак за крака. Исак ахна от изненада, когато усети, че стоеше на краката си, без да чувства болка. Натъртеното място бе оздравяло. Той се развика:

- Мога да ходя! Мога да ходя!

- Шът! - прошепна Рони.

Лъвът Тимбо се бе втренчил в двете деца, и бе на разстояние не повече от шест-седем метра. Рони обмисляше бързо. Той вдигна рибата, която пасторът му беше дал и я хвърли над главата на Тимбо. Лъвът се извърна назад и скочи върху мястото, където миришеше на вкусна риба.

- Бягай - извика Рони. Той хвана Исак за ръка и двамата изхвърчаха от пещерата. - Следвай ме!

Момчетата тичаха колкото се може по-бързо в гората. Исак извика:

- Това не е нашия път! Да бягаме към селото!

- Не, следвай ме! - заповяда Рони така властно, че Исак някак си се убеди, че Рони знаеше какво прави.

Тимбо изяде вкусната рибена закуска и започна да прави скокове след децата. - А сега основното ястие -ръмжеше и си мислеше той.

Исак и Рони дишаха тежко и бързо. Храстите шибаха краката им, докато Рони здраво дърпаше Исак из гората. Те чуваха ръмженето на лъва все по-наблизо. Лицето на Исак побеля от страх.

Изведнъж се намериха на открито място. Рони помогна на Исак да се покачи на едно голямо, разклонено дърво всред това място. След това той застана под дървото и зачака Тимбо.

- Качвай се на дървото! - извика Исак на Рони. -Тимбо ще те изяде жив!

- Почакай! - каза Рони. - Мълчи! Зная какво правя! Исак се разтрепери, когато изведнъж Тимбо се появи.

Рони не помръдваше. Страхът отново стегна сърцето му. Святият Дух донесе любим библейски стих в ума му: “Аз ще се доверя на Бога и няма да се страхувам.” Той си спомни мама как четеше същия стих една вечер. Старият дявол трябва да дене страха някъде другаде, защото Рони не го приемаше.

Тимбо стоеше съвсем неподвижен и гледаше Рони.

- Какъв лесен обяд - си мислеше. Той направи няколко стъпки напред и се приготви за скок.

- Хайде! - извика Рони.

Тимбо се приведе и внезапно се хвърли напред. Исак закри лицето си.

- 0, горкият Рони! - ужаси се той. Но какъв беше този шум? Рони ли се смееше над сърдитите ревове на лъва?

Исак отвори едното си око, а след това и другото. Къде беше Тимбо? Ето го Рони, жив и здрав, наведен над голяма дупка в земята. Сърдитият рев на Тимбо идеше от дупката!

- Хайде, Исак, слизай! - Рони се смееше. - Тимбо падна в татковия трап-капан. Ние хванахме Тимбо! Бог отговори на нашата молитва. Пасторът каза, че Божието Слово може дори да ми помогне да заловя лъв.

Исак беше изнемощял от страх. Той бавно слезе от дървото и седна на земята.

- 0, Рони - молеше се Исак. - Прости ми, че се държах толкова лошо с теб днес. Много съжалявам. Никога повече няма да ти се подигравам. Твоят Бог наистина ни спаси от лъва.

- Той може да бъде и твой Бог, ако поискаш - се усмихна Рони. Той може да промени твоя живот, както промени моя.

- 0, бих искал това, Рони. Моля те, кажи ми как?

- Исус те обича, Исак - продължи Рони. - Той е сега тук с нас. Ще повториш ли молитвата след мен?

Двете момчета коленичиха под голямото дърво. Рони започна:

- Мили Исусе, зная, че съм Ти съгрешавал и че съм правил много лоши неща. Моля Те, прости ми и ела в сърцето ми. Аз вярвам, че Ти си Божият Син. Аз вярвам, че Ти умря заради мен. Аз вярвам, че Ти възкръсна от мъртвите и живееш в Небето с Бог Отец и че сега живееш в моето сърце. Аз Ти предавам целия си живот. Благодаря, че ме променяш да стана като Теб, Исусе, и че ме освобождаваш от греха. Амин.

Докато Исак повтаряше всяко изречение, широка усмивка изтри страха по лицето му. Той вече знаеше, че Исус наистина го слушаше как се моли. Знаеше, че Исус беше дошъл в сърцето му. 0, колко е хубаво да знаеш, че Той може да забрави всички лоши неща, които си направил! Исак не желаеше вече никого да обижда. Той можеше да започне нов, чист живот. Какъв чудесен приятел беше Рони!

Момчетата се изправиха, усмихнати до уши. Нямаха никакво търпение да разкажат за лъва Тимбо и за Исус. Те напредваха през храстите към пътеката.

- Исак, ти иди и кажи на селяните за Тимбо. А аз искам да намеря мама и татко.

 

РОНИ,

ПАПАГАЛЪТ И ДОБРАТА ВЕСТ

 

Исак се затича към селото. Когато Рони се приближи до тяхната къща, видя, че мама току-що се прибираше с торбичката сол. Той изтича към нея.

- Мамо! Тимбо се хвана в татковия капан! - извика той. - И още по-хубавото е, Исак помоли Исус да дойде в неговото сърце!

Тя започна да го разпитва как се бе случило всичко това, когато видяха татко да идва към тях откъм пътеката.

- Мама, Рони, здравейте, скъпи - извика татко. - Исак каза, че лъвът Тимбо се хванал в моя трап! Рони, ти си герой!

Папагалът Шуму литна към близкото дърво и извика:

- Рони, Святия Дух, Рони, Святия Дух, кок, кок! Татко се изненада.

- Рони, имаш ли Святия Дух?

Рони изтича в големите протегнати ръце на татко:

- 0, татко, да! Аз имам Святия Дух, и всичко, което искам, е да кажа на всички хора за Исус.

Татко, мама и Рони се хванаха за ръце и затанцуваха.

- Сега ние всички сме спасени. И тримата имаме Святия Дух! - смееше се мама.

- Божие семейство! - усмихна се татко.

- Кок, кок, Божие семейство. Рони спасен, Святия дух, Божие семейство, кок кок! - Папагалът Шуму разпери криле и отлетя да разкаже добрата вест де, когото срещне.

 

 

Published by

CHRIST FOR THE NATIONS, INC.

Dallas, TX

All Rights Reserved

Originally published in the U.S.A.

Under the title

The Lord, the Lion and Mutu,

Del Delany

 

Първо българско издание:

2000, Мисия ФИЛАДЕЛФИЯ

Девин 4800, ул. Явор 6

Превод от английски: Румяна Гаспарян

Редактор: Бистра Донева

Художник на корицата: Енчо Тодоров

Графичен дизайн: Енчо Тодоров

 

http://rozasaronova888.blog.bg/drugi/2017/09/12/gospod-lyvyt-i-roni.1566853




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 65224
Постинги: 307
Коментари: 17
Гласове: 58
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930