„Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси. Добро е да се нядава някой и тихо да очаква спасението от Господа.“ (Плачът на Йеремия 3:25-26)

За прочит: Плачът на Йеремия 3:19-26

На сто мили южно от мястото, където живеем, се намира едно градче, наречено Хоуп. Ако шофираш там прз зимата, можеш да видиш множество превозни средства. Само за 4 месеца градът сенапълва с хора, бягащи от студа, защото там е топло. Но и през зимата, и през лятото, на излизане от града се срещаш със следната табела: „Вече сте извън Хоуп“ (хоуп, от hope на аглийски - надежда).
Не ми се иска някой ден да чуя това предупреждение в живота си - че надеждата е вече зад гърба ми. Много пъти ми се струва, че нещата не могат да са по-зле, но винаги си напомням, че в Бога има надежда. 
В книгата Плачът на Йеремия виждаме автора безнадежден и в пълна безизходица. Точно в такъв тежък момент той намира сила да възвести послание на надеждата, извираща от любовта на Бога: „по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка сутрин.“ (Плачът на Йеремия 3:22-23)

Молитва: О, Боже, дори когато се чувстваме обезверени, помогни ни да намерим надежда в Твоята велика любов и милост. Амин.

Мисъл за деня: Тези, които уповават на Божията любов, винаги имат надежда.

Автор: Джой Гейдж (Аризона)

Да се молим: ДА ИЗБЕРЕМ НАДЕЖДАТА.