„... понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.“ (2 Петр. 1:14)

За прочит: 1 Кор. 15:50-57

Скоро майка ми почена в интензивното отделение на нашата болница, слад като няколко седмици се бори за живота си. Докато четях Библията до леглото ѝ и се молех за нея, тя получи масивен инсулт, който беше като буря, връхлитаща върху крехка палатка. Само секунди по-късно всичко утихна и сякаш някой извади колчетата на палатката и я сложи да легне на земята. След няколко минути сестрите махнаха от мама системите, които бяха нейната връзка с живота. Земният ѝ път беше свършил, но тя се беше освободила от страданията.
Осъзнавам, че човешкото тяло наистина прилича на хижа, която ще бъде положена в земята, когато свърши земния ни път. Ние, които сме като мама християни, имаме надеждата, че във вечния живот няма да преживяваме повече бури. Това е неизказан дар.

Молитва: Боже, благодарим Ти за обещанието да живеем вечно в Твоето присъствие. Амин.

Мисъл за деня: Смъртта е врата към вечния живот.

Автор: Джон Уоринър (Джорджия)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА БОЛЕН РОДИТЕЛ.