„... и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта, и постави на скала краката ми, и утвърди стъпките ми.“ (Псалом 40:2)

За прочит: Римл. 7:5-25

Веднъж, когато бях на 9, си играех в двора на бабината къща и неволно паднах в дълбока яма, която дъждът беше напълнил с вода. Някак си успях да вдигна ръката си над водата и един съсед, свидетел на инцидента, ме спаси като я хвана и ме извади. Веднага ме изкъпаха и ми промиха раните.
Тази случка ме накара да се замисля за състоянието на човека. Всеки ден падаме в клопките на греха и винаги знаем, че Божията ръка е готова да ни помогне. Христос чака само да протегнем своята и да Го помолим да ни измъкне оттам и да ни измие от греха.
Когато Петър тръгна по водата, той се изплаши и извика: „Господи, избави ме!“ Тогава Исус протегна ръка и го спаси. Веднъж преживях страха от тъмнината в дълбоката яма на греха. Тогава Той спаси и мен. Сама аз не мога да изляза от мрака, но мога да протегна ръка към спасителната десница на Спасителя. 

Молитва: Благодарим Ти, Господи, че протягаш ръка и ни спасяваш от греха и неговите последствия. Амин.

Мисъл за деня: Грехът е клопка, от която само Бог може да ни избави.

Амтор: Шарлот Манде Касонго-Ленге (Южна Африка)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ОТСКОРО СА ХРИСТИЯНИ.