„Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у теб.“ (2 Тим.1:5)

За прочит:  Притчи 31:10-31

  Отворих шевната си машина след 30 години, в които не бях я ползвала и само бе събирала прах. Вече имах две внучки и ми се прииска да шия отново. Ръцете ми помнеха всички движения, но когато изпънах хубаво плата, видях ръцете на баба. Кога се бях променила толкова?
  Помня как нейните ръце пришиваха камъчетата в булчинските воали, как сръчно омесваха тесто, как слагаха канела и захар в любимия сладкиш. Помня как ги хванах, когато ѝ казвах последно сбогом.
  Помня тези ръце, сключени за молитва. Бях на 4 и седях до нея на пейката в църквата, докато тя издигаше ръцете си, очите ѝ се затваряха и устните ѝ започваха да отправят думи към Бога. Докато я гледах, бях сигурна, че Него Го има и че я чува. Какво прекрасно наследство ми е оставила тя! Докато шиех, влагах във всеки бод своята любов и се молех за внучките ми да запомнят моите ръце, помощта ми, любовта и молитвите, които чуват от моята уста.   Молитва: Господи, помогни всеки от нас да остави ценно завещание на любов на своите деца и внуци. Амин.
  Мисъл за деня: Как другите виждат Христос в моите действия?
  Автор: Каръл Лоуи (Тексас)
  Да се молим за: ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА И ТЕХНИТЕ ВНУЦИ