Прочит: Псалом 146:5-10

„Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.“ (Притчи 13:12)   Очаквах сърцето ми да започне да бие учестено, но явно бях изчерпала цялото си вълнение още при самото очакване, затова влязох в кабинета с видеозона без особен трепет. Тази втора бременност преминаваше в страх. При първата сърдечният ритъм на бебето спря в тринадесетата седмица. Със съпруга ми сме християни, но загубата помрачаваше предишното ни убеждение, че ще се случат само хубави неща. Беше ни страх дори да купим необходимите неща за очакваното дете, както и да мислим за име. Когато видяхме, че бебето има добър сърдечен ритъм, мислихме, че ще се почувстваме по-добре и по-спокойни, но вместо това, започнахме да усещаме, че евентуалната загуба би била по-болезнена.
  Когато родих здраво момченце, осъзнах, че съм пропуснала радостта от бременността и от Божията помощ през цялото това време.
  Не бива да отлагаме надеждата за момента, когато всички проблеми ще бъдат напълно решени, защото в много случаи този момент просто никога не идва. Надеждата не зависи от обстоятелствата. Дори нещо повече - трябва да се научим уповавайки на Бога, да намираме надежда там, където обстоятелствата не ни дават причина за това. Причината е Бог.
  Молитва: Небесни Татко, Учи ни да Ти се доверяваме дори тогава, когато всичко ни се струва безнадеждно. Нека надеждата ни се предава и на другите, и нека не забравяме, че Ти си нейния извор. Амин.
  Мисъл за деня: Християнската надежда се корени само в Бога, не в обстоятелствата или емоциите.
  Автор: Кристин Ескобедо (Тексас)
  Да се молим за: СЕМЕЙСТВАТА, КОИТО ПРЕЖИВЯВАТ ПРОБЛЕМНА БРЕМЕННОСТ.