МИСИОНЕРИ В РОДОПИТЕ   През тази година навършваме 18 години, откакто сме в Родопите. А списанието, което издаваме, навършва 20 години. Това ми звучи като кръгла годишнина, ще рече юбилей. Трябва да го отпразнуваме. Трябва и да напиша нещо по-интересно по случай този юбилей. Един приятел от Пловдив ми казваше: “Вие си карате курорта горе в Девин. Пиете най-хубавата вода, дишате най-чистия въздух и пиете от най-хубавия чай – мурсалски.” Наистина това е така. Е, понякога има и доста работа, но не всеки път. Например, когато дойде време да се изпраща новия брой на списанието, знаете ли как се обработват 32 хиляди бройки? Всичко това трябва да се пакетира, надпише и изпрати по пощата или лично да се разнесе по цяла България, а имаме и пратки за чужбина. Понякога всичко това е трябвало да го правя самичък. Опитвал съм се да открадна и от нощните часове, но после ми излиза солено.  Сега вече не е така. Повярваха няколко души от този труден район и някои от тях проявяват разбиране и се включват да помогнат. Като се съберат повече хора, става весело. Един каже едно, друг друго. “Брат Енчо - подхвърля някой -  разкажи пак за четирите степени на мисионерство”. Аз отговарям: “Това съм го разказвал и вие знаете историята.” “Не, та не. Разкажи я пак!” И аз започвам.  Първата степен е, когато си вече в Родопите (прибавям Родопите, за да стане историята актуална) и някой ден решиш да разнообразиш храната, която е еднообразна, и отиваш в някое заведение, където е по-евтино. Казах еднообразна, но само когато съм самичък и Таня не е при мен за да готви. Всъщност и аз мога да готвя някои неща, като например: яйца на очи, яйца без очи... След това  на другия ден сменям с картофи и после пак яйца... Един ден, докато размишлявах за последните времена, когато ще бъде трудно да се оцелява, ме осени мисълта, с колко ли мога да изкарам следващия месец, ако правя икономии? Кой знае, може и да вляза в книгата на Гинес. И тъй, започнах и знаете ли, успях. Изкарах месеца само с 18 лева. Бях толкова горд от постижението си, че взех и го споделих с двама братя от църквата. А те, и двамата в един глас, казаха: “Много си похарчил!” Амбицирах се. Следващият месец ще бия рекорда си. Наближавах края на месеца и видях, че ще успея. Но тогава... Тогава Таня се върна от чужбина и усилията ми пропаднаха, когато видя хладилника съвсем празен... Сега се сещам, че можех да го изключа и него за икономии... И така, когато тя видя празния хладилник, каза: “Така не може да я караме! Давай пари!” О, Господи, отиде ми рекорда. И можете ли да си представите, само за няколко дни разходите веднага скочиха и приключихме месеца с баснословната сума от 32 лева. Но да приключим с това... Да, разказвах ви за четирите степени на мисионерство... И до къде бях стигнал? Ах, да, до заведението, в което мисионерът си поръчва супа. И за негов ужас, открива в супата муха... “Сервитьор - крещи той - сменете ми супата, в нея има муха.”  Минава време и когато нашият приятел вече е забравил историята с мухата, решава да разнообрази менюто си и да посети отново задименото заведение. И поръчва, какво мислите? Отново супа. И отново муха в супата... Но сега реакцията е малко по-друга. Месеците, прекарани в Родопите, когато се сблъсква с беднотия, която не може да се опише... е, една муха в супата... Нашият приятел действа с лъжицата внимателно, за да бъде отстранена само мухата. Сега вече може спокойно да консумира останалата част.  Минава време и той отново е в същото бедно заведение. Е, разбира се, в такова заведение е съвсем нормално в супата отново да има муха. Сега той вече е толкова добре адаптиран към истинско мисионерство, че мухата не му прави впечатление и я изяжда заедно с другото съдържание, без дори да се замисли. Отново минава време и той пак е в заведението. Сега достига до най-високата степен, в която може да се издигне един мисионер. Влиза той в претъпканото и задимено заведение. Намира си едно ъгълче и чака с нетърпение своята супа. Известно време й се наслаждава и след това бавно я разбърква, очаквайки да открие някакви следи от месо, но е разочарован. И тогава... тогава се сеща за мухата, единственото мезе, което може да разнообрази изстиналата супа. “Сервитьор - крещи той - сервитьор?” Сервитьорът пристига притеснен... “Сервитьор, къде ми е мухата!!!”  Хората около масата, с които правим пратките, се превиват от смях и така работата тръгва с по-бързи темпове... Сега идва и сериозната част. Трябва да има и твърда храна. Мога ли да ви разкажа за четири минути 24 важни неща от Библията? Започвам... Знаете ли за първото знамение, което извърши Исус в Кана Галилейска? “Да! - обажда се някой. - Това е чудото с водата и виното.” Добре, слушайте тогава! В тази история ще откриете три групи: майката на Исус, самият Господ и слугите. Всяка група извършва по три неща. Майката вижда проблема и отива с този проблем при Исус, като Му казва: “Няма вино!” Но интересно, получава отрицателен отговор. Въпреки отказа, тя отива, събира слугите и, посочвайки към Исус, казва: “Каквото ви рече, сторете го!” Исус също извършва три неща: Отказва да изпълни молбата на Своята майка, като й казва: “Какво общо има между Мен и теб, жено? Моето време още не е дошло.” Ние изтръпваме ужасени. Господ дори не я нарича майка!? Но тогава става нещо интересно. Той отива при слугите и заповядва: “Напълнете делвите!” След това отново нарежда: “Сега занесете от водата в делвите на угощението.” Слугите също извършват три неща: донасят вода, напълват делвите и занасят от водата, сега превърната във вино, на настойника на угощението.  Проследявайки внимателно историята, откриваме, че три неща са споменати: делвата, водата и виното. За делвите откриваме отново още три неща: те са шест (човешко число, защото човекът е сътворен на шестия ден), пръстни са (човекът е направен от пръст) и са празни. От това разбираме, че делвите символизират нас, хората, и по-скоро тези хора в света, които са празни и нямат Господ Исус за свой Спасител.  Тогава идват и поуките. Те също са три. Хора, като майката, които познават Исус, никога не се отказват да вярват за чудо, въпреки че в началото отговорът е бил отрицателен. Тогава идваме до поуката с Исус. Защо Исус отказва на майка си? Защото няма директиви от Своя Отец. Господ никога не съгреши в живота Си и тайната е, че Той винаги и за всяко нещо питаше и чакаше Отец да Го насочи. Когато вярата на майката задвижи ръката на Отец, тогава идва и заповедта: “Напълнете делвите!” Поуката за слугите е, че те смирено изпълняват заповедта, без да умуват. Това е толкова шокиращо, да налеят от водата в делвите и да занесат на угощението, вместо истинско вино! Нали биха станали за присмех? Те са тези, които напълват делвите с вода и знаят, че това е вода, а не вино. Но въпреки шокиращите обстоятелства те се подчиняват на заповедта и чудото става. И сега, накрая, идва най-важната част: трите служения.  Това е служението на майката - молител и ходатай. Молителите и ходатаите в църквата първи виждат проблемите и се молят те да бъдат решени или премахнати. Ако няма молители в църквите, такова общество е обречено на провал. Те познават своя Господар, както майката е била тази, която е имала най-много време с Исус, още от раждането Му и по-късно, по време на Неговото служение.  Сега идва ред да кажем нещо и за служението на Исус. Неговата цел е спасението на цялото човечество. Той най-добре знае, че делвите, хората в света, са празни без вяра в Бога. Затова заповедта е толкова категорична към нас: “Напълнете делвите!” Водата в Библията е символ на Словото (Еф.5:26). Трябва да занесем Словото сред хората. Това е заповед. А Господ ще извърши чудото и ще превърне водата във вино, символ на Святия Дух (Деян.2:13), Който ще извърши промяната и освещението в нас.  И накрая идва служението на слугите. Заповедта към тях е: “Занесете от виното на угощението!” Тези, които са преживяли помазанието на Святия Дух и са запалени от огъня Му, трябва да занесат от този огън и в другите църкви. Това ще бъде съживление, съживление на Святия Дух, и тогава за Божието царство ще бъдат докоснати хиляди и милиони (Деян.2:41).  В този момент някой се обажда: “Брат Енчо, минаха четирите минути.” Е, минутите не са толкова важни. Важна е поуката, ако сме я разбрали и решили да я изпълним. Толкова е весело между нас и така добре си прекарваме, но го държим в тайна, защото всички вярващи по църквите ще искат да станат мисионери, и къде ще ги събираме? Мисионерският дом е ограничен, но Родопите са огромни и чакат за всички нас. Всяка по-голяма църква може да си направи по един Мисионерски дом и хората да си прекарват чудесно времето там, а не да завиждат на нас за курорта, който караме в Родопите.  Понякога преживяваме и трудни времена като например камъни, които изпочупиха прозорците на целия дом, или пожар, предизвикан от нафта, с която беше залята сградата и запалена; срязани гуми, залети с киселина коли, заплахи за живота ни. Дори един кмет в района беше казал: “Ако имам пистолет, ще отида в Девин и ще разстрелям Енчо.” В селото им има две джамии. Сега този кмет е вярващ и мой добър приятел.  Имаше време, когато се повтаряше от ухо на ухо: “Чухте ли за страшната секта? През миналата зима са изяли две момичета.” Как няма да говорят такива неща, след като бяхме в едно село и на улицата си играеха цяла тумба деца, а до тях родителите ги наблюдаваха. И когато Таня ги наближи, каза на глас: “Ох, какви са сладки, да си ги изям!” Директорката на гимназията беше притеснена за своите ученици и викаше родителите, за да пазят децата си. Тази директорка също повярва в Господ Исус Христос и сега си ходим на гости.  Изглежда ви уплаших. Да продължа ли да ви разказвам? През миналата година правихме ремонт в дома и изглежда се пресилих. Получих херния. Направиха ми операция. В болницата в Девин няма уролог, който задължително трябва да ме прегледа преди операцията, и от упойката се получиха усложнения. Блокира отделителната ми система. Трябваше 24 часа да не ставам от леглото, но започна да ме напъва от течностите, които бях поел. Успях внимателно да се измъкна от леглото и да потърся сестрата, за да ми помогне. Звънците са развалени и дори хора с тежки случаи са принудени да търсят медицинския персонал по стаите. Намерих сестрата в нейния кабинет. Тя дори не вдигна погледа си от телевизора. Изглежда даваха турските сериали. Каза само: “Ти не си пил течности. Пий!” Аз повярвах и Таня ми донесе един литър сок. Изпих го на един дъх. И не ме питайте какво стана след това? Коремът ми се поду, стана твърд като бетон от прекалено многото течности. Беше невъзможно да стоя в леглото. Стоях прав, притискайки с ръка операцията, за да не се получи повторно херния. Таня ми сменяше фланелките, които ставаха моментално мокри от напрежението и отделената пот. Изглежда сериалът свърши и сестрата се появи по едно време: “Сега ще ти бия една инжекция и ще се оправиш.”  Сега разбирам, че тези инжекции помагат за обезводняване, но само ако отделителната ти система работи нормално, но в моя случай? След инжекцията преживях самия ад. Не мога да ви опиша и болките, и напрежението, от което ми се струваше, че пикочният ми мехур ще се пръсне... Как съм намирал сили в този момент да изговарям благодарност и хваление към Бога, не знам. Успях отново да се дотътря до кабинета на сестрата и я помолих да извика лекаря. След доста време той дойде и потърси катетър, за да спасят положението, но имаха само най-големия размер. Таня хукна по аптеките да търси нормален размер, но нямаше. Поставиха ми катетър от големия размер, от който уретъра се разрани и това, което се отделяше в торбичката, имаше кървавочервен цвят. Лекарят се усмихна: “Спасихме бъбреците!”  След няколко дни той извърши по-специален преглед, за да разбере състоянието на простатата ми. Очаквах за коментар, но той не каза нищо. Изписаха ме и виждах, че Таня не се усмихва и е много тъжна. Питах я за това състояние, но тя не искаше да ми каже. Когато много настоявах, тя ми призна. Лекарят, който е наш близък, й споделил за вероятната диагноза. Напипал е възли по простатата и казал на Таня: “Дано да няма разсейки!” Аз започнах да се смея: “И какво, ти очакваш да умра и мисионерската ни работа да завърши толкова безславно?! Не! В името на Исус, аз ще живея и ще продължим да работим в Родопите!” Казах: “Ще започна пост, ако трябва и 40-дневен, но няма да се предам!”  Лекарите уролози в Пловдив бяха категорични: трябва спешно да се извърши операция. Във вторника, определен за операция, отидох, но не за да ме приемат, а да махнат катетъра. Лекарят ме погледна загрижен: “Момче, няма да издържиш повече от два дни и ще дойдеш отново при нас.” И наистина, той беше прав. След кошмара на първата нощ, който изживях, помолих Таня: “Купувай катетър, не мога да издържам повече на болките!” Запалих колата и се отправих към хирургиите. По пътя чух ясно глас: “Само вярвай!” И се върнах. Таня учудено ме гледаше. Разказах й за гласа. “Добре, да бъде според вярата ти!” Само че вместо чудо нещата се усложниха още повече. Осъмвах, без да съм мигнал, посещавайки тоалетната стотици пъти, но без резултат. И въпреки всичко, успявах да изговарям: “Господи, благодаря Ти! Благодаря Ти, че мога да опитам поне малка частица от това, което Ти си преживял на кръста, умирайки за нашите грехове. Господи, благодаря Ти!” И така мина втората нощ.  Третата нощ беше най-ужасната. Сменях фланелките една след друга и отново ги обличах мокри. Започна да се развиделява. Благодарях на Бога, че все още съм жив. И тогава, тогава Господ ми проговори: “След тъмнината, идва светлина!”  Сега, близо година след операцията, когато описвам това, не мога да задържа сълзите си заради Божията милост. Всичко беше дотам. Тичам, отново работя, раздавам списания и Божието слово и живея, и то какъв живот? Толкова благословен... Чувствам се богат в Него. Иска ми се да крещя и да славя Божието име. Милостта Му е неизмерима! Ще ви разкажа още нещо и с това свършвам... Преди повече от месец имаше безплатни медицински прегледи от уролог, дошъл от Смолян. Някой ми каза и аз реших да отида за преглед, въпреки че се чувствах добре. След прегледа лекарят каза, че всичко е наред и че аз съм добре. Разказах му за преживяното през миналата година и категоричната констатация на уролози в две болници за спешна операция. Лекарят се усмихна: “Ти си добре. Простатата ти е съвсем нормална. Нямаш нужда от никаква операция.” Прославих Бога пред него и му свидетелствах за Исус. Той пожела да му занеса Библия, а също и от списанията. Слава на Бога! Не е ли чудесен нашият Господ?! С много любов ви пиша това:  Енчо ТОДОРОВ   ОТКРОВЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ И РОДОПИТЕ   Роден съм през 1975 година. В детството си бях по-различен от останалите деца. Участвах в рецитали, в конкурси по рисуване и обирах всички награди. Започнах като отличник, но завърших като двойкаджия. Колкото повече растях, толкова повече се променях. От ден на ден ставах все по-голям хулиган. Започнах да пия и да пуша.  През един летен ден на 1991 година в родното ми село предстоеше евангелизация. Знаех това отпреди няколко дни и се бях подготвил да проваля всичко. Искаше ми се да се пошегувам с проповедниците, да ги предизвикам и да се сбия с тях. Когато седнах и започнах да слушам, бях шокиран. Като гръм от ясно небе чух потресаващите думи от Евангелието на Йоан 3:16. Този стих се заби в сърцето ми, аз не можех да повярвам на ушите си. Не можех да се помръдна. Стоях като труп до края на проповедта, безмълвен и с наострени уши. Нещо ставаше с мен. Чудесната Божия любов стопи леда, който години наред беше оковал сърцето ми... Тогава за първи път в живота си повярвах в Исус. Исках да науча нещо повече за Него, но брошурите, които раздаваха в края на проповедта, не стигнаха до мен. Вярвам, че Бог е имал специален план за моя по-нататъшен живот, защото точно тогава до мен дойде една жена, която ме попита дали искам да ми разкаже за Исус. Бях доста нетърпелив да чуя нещо повече за Този, Който беше умрял за мен, и приех поканата да отида с нея. В къщата на тази жена се събираха вярващи хора, аз научих доста неща и оттогава редовно посещавам сбирките. През септември отидох на училище в Добрич. Всичко беше по-различно, защото Бог ми се беше открил, и аз не забравих да посещавам църквата. Не след дълго получих кръщение в Святия Дух. Това беше и ще бъде най-щастливият миг от живота ми. От този момент нататък Исус вложи словото Си в мен и аз започнах да благовествам. Бог ми даде дарбите: изцеление, откровение и пророчество, но знам, че Той иска да ме употребява най-вече чрез благовестието. Така започна моят християнски живот. Сега съм повече от сигурен, че съм в пътя на живота. Радвам се, че Бог благоволи да покаже милост към един такъв грешник като мен. С Божията помощ завърших образованието си и се върнах в родното си село. Около 30 души вярващи сме и службите, които провеждаме, са помазани с мощната сила на Святия Дух. Исус спасява, кръщава, изцерява. На 31.06.1991 г. получих откровение от Бог, че църквата в Карапелит ще се преумножи. Отдавам слава на Бог, защото Той изпълнява обещанието Си. Вярвам, че още много мои съселяни ще приемат Исус. Малко по-късно имах видение от Бог. Видях как цяла България гори в огъня на Святия Дух и най-вече горяха Родопите, имаше много големи пламъци... Прииска ми се и аз да съм там, но вярвам, че Бог има план къде и как да ме употреби... Мъчно ми става, когато хората хулят и казват, че заради нас децата се самоубиват и бягат от домовете си, защото сме ги учели на непокорство. Но нашият Адвокат - Исус, ще ни оправдае, защото само Той е Свидетел на всичко. Словото казва: “Адът и погибелта са открити пред Господа, колко повече сърцата на човешките чада!” (Притчи 15:11). Трябва да се молим за тези, които приказват зли приказки за Божиите люде. Не трябва да ги презираме. Забелязал съм, за съжаление, че повечето вярващи са загубили ревността си и част от любовта им е заместена от омраза. О, горко! Християнството охладнява, появяват се разединения. Трябва много да внимаваме и бдим. Днес християнинът се нуждае от изобличение повече от всякога и ако го приеме, ще устои във вярата, а ако не го приеме, ще отпадне. Божият Дух е наскърбен, поради това трябва горещо да се молим и постим за духовното и болнавото състояние на изгубените овце на Израел... Георги Вълев Илиев, с. Карапелит, обл. Варненска   ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ   Далече преди сътворението, преди формирането на всичко съществуващо, беше Ти, Боже. Съвършен. Нямаш нужда от нищо. Но поглеждал ли си от празното небе с копнеж за нещо повече? Нещо, което още не е родено? Мислил ли си за нас? Мислил ли си за мен?    ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ   “Да бъде!” - Ти каза. И с тази заповед се постави началото. Светлина и енергия, гравитация, орбити и галактики. Комети, следващи галактически магистрали, един балет от друго измерение. Хиляда години като един ден. Съвършено нова планета, стоплена от огъня на сътворението. Зараждаш се живот. Делене на клетки, ДНК код, заложени заповеди как да растат. Добре дошли у дома човешки чада. Обходете земята, изкачете планините, прекосете реките, пийте от изворите. Нека свободната ви воля преброди пътеките на тази градина наречена Едем.  Но, почакай, почакай! Правилно ли разбрах? Ние сме загубили всичко. Изтъргували сме го в странна сделка. Изковаването на първото оръжие. Проливането на първата кръв. Потъпкването и отхвърлянето на рая. Затръшвайки Божия дар с трясък.  Сега имаме нужда от интензивна грижа, от дъжд за безплодната земя. Сега градовете раждат гета, оръжия, терористични атентати...   ЗАЩО? ЗАЩО? ЗАЩО?    Защо се прекъсва обещания живот точно, когато му предстои да разцъфне? Танкове трещят и стрелят, войници умират, не казвайки никому “сбогом”. Защо?  Защо децата спят на студа? Защо са прострели рогозките си на улицата? Там в мрака, неспособни да вярват, и без да са им останали сълзи да плачат! Защо? Как си се чувствал Боже, когато си ходил по тази жалка останка на планета, плачещ като съкрушено дете, знаейки колко съвършено трябваше да бъде всичко? И каква е бруталността на реалността? Защо? Защо? Защо? Това е светът на Моя Баща. Намирам мир при мисълта за скалите и дърветата,  небесата и моретата,  чудесата извършени от Неговата ръка... Колко молитви се издигат точно сега? Колко надежди са отправени към Теб.  Боже, Твоята древна история разказва, че си дал живота Си, плътта Си и кръвта Си от любов. Историята продължава, че Ти още ни обичаш. Ти бдиш над скърбящите. Долавяш всяка въздишка. Познаваш ударите на сърцето. И има обещание, проправящо си път през страниците на Твоето Слово, празник за гладния, освобождение на пленниците, изцеление на изоставените, окончателна победа на справедливостта, правейки всичко ново!  Надежда за болните в клиниките, надежда в училищата и затворите. Тя отеква в болничните зали. Надежда в градовете и бойните полета. Надежда в съдебните зали и разрушените домове, в семинарните зали и кибер пространството. По улиците на бездомните и гладните. В колибите и фабриките. Във фермите, където почвата е суха. По улиците, където скърбящи майки плачат, където заразените със СПИН сираци се взират. Затворниците блъскат по стените. В миньорските селища и заводи... в гетата, тъмниците и гробищата... Къде е тя? Не я виждам. Не я получавам. Къде е изпълнението на обещанието? Аз не го виждам. И този страх? Може ли да остане надежда при тази огромна болка? Не я виждам. Земята въздиша нощ и ден. Една болка заради човешкото иго. За мрачна болест и бедност. За деца в плен.  Боже, това е звукът, който стига до мен! Още ли си толкова далече и високо? Още ли гледаш от това празно небе? Още ли простираш тази любяща ръка? Аз не чувам глас и не разбирам!  Зная за теологията. Зная, че даде Синът Си за мен. Зная, че Си обвит в мистерия. Зная, че Си невидим, но аз още виждам тяхната мизерия. Аз чувам техните натрапчиви гласове да казват: Кой ще дойде да ни освободи? Кой ще дойде да ни освободи? Кой ще дойде да ни освободи? Ето ме! Изпрати мен! Ето ме! Изпрати мен! Ето ме! Изпрати мен! Това е светът на моя Баща. Битката не е приключила. Исус, Който умря, ще бъде удовлетворен. И земята и небето ще бъдат едно.  Ето ме! Ето ме! Изпрати мен!