РАДОСТТА НА МИСИОНЕРА   В Словото е казано, че “един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни” (Псалом 84:10).  Един ден в мисионерското служение е по-желателен от хиляда дни от живота. В мисионерското служение няма почивка. В него денонощно служим на Бог, защото животът тече и всяка минута е на разположение на нуждаещите се. В църквата служиш два-три часа, после се прибираш в къщи, почиваш си и така до другата служба. Но тук на духовния фронт, всяка минута не е равна на следващата. По улиците гледаш и срещаш тъжни погледи, протягаш ръце, и стопляш някое сърце. Показваш му пътя до малката църква. Така започва новият живот на някой потънал в грижи човек. Друг път чукаш на вратата на някой, който е потънал в мъката си по близък човек. И като лекар на души, превързваш раните с благост и утешителна любов. На празното място, зейнало като гроб, в сърцето му поставяш Исус, с Неговата безгранична любов. Гледаш в очите на твоята сестра, потапяш се в нейната болка, плачеш с нея кротко, хващаш болното й сърце, поставяш го в ладията на Исус и го отнасяш надалеч, надалеч, от болката му. Молиш се за небесна намеса от Святия Дух, да ти открие коренът на огорчението, за да го откъснеш чрез прошка и да го отнесеш високо над проблемите му. Сърце за другите, забравило личните си проблеми, отдадено специално на чуждата болка, вярно на пътя към Исус - това е мисионера.    Да бъдеш мисионер в Родопите, това е да засееш червена роза сред пустиня. Червената роза е любовта ти към хората, а пустинята е безразличието на хората към християнството. Тук в Девин, в Родопите, има българомохамедани, които следват мюсюлманската вяра и моралните ценности са като на ислямската вяра - многоженство, безбрачие, побой и унижение към жените, прелюбодейство, блудство. Тези духове властват над Девин и горко на тези жени, които живеят в свободна България, а животът им протича по нравите на друга държава, където унижението към жените се толерира. Болни жени, с оскърбени сърца от мъжете си, които довеждат нови съпруги с деца в домовете си. И първата жена трябва да търпи. И държавата не се намесва в техните проблеми, но мисионерът влиза в такива домове, докосва сърцата на тези души с много любов и им показва изхода. Не развод, не омраза, но духовна борба с молитва към Бога, да търсим подкрепа и помощ от най-добрият ни приятел и баща. Работим от  сутрин до късна вечер, учим хората, бавно ги водим по стръмната пътека към върха - Исус.  И като се обърнах назад, разбрах, че тези дни на мисионерство бяха най-радостните ми дни в живота. Моето АЗ беше изчезнало. В мисълта ми живееха другите хора и техните проблеми. Издигах ги в молитва и разбрах, че най-голямата радост е да мислиш за другите и да забравиш личните си проблеми. Собственото ти спасение е спасението на другите. Тази истина открих, помагайки на другите чрез Словото на Бог, като бях непрекъснато в Неговото присъствие. На едно място събираме разделено семейство, на друго събираме разделени майка и дъщеря, на трето - утешаваме жена, която току що се е  разделила с любим човек.  Всеки ден на мисионера е изпълнен с неочаквани събития. Всеки звън на вратата е зов за помощ и се хвърляш да спасяваш нечий живот, който потъва в тинята на нечистотата. Звъни се и ето на вратата млад човек, пиян от мъка, търси Бог за помощ, защото не може да се откаже от алкохола. Сядаш и започваш: Кажи сега какъв е проблема? Винаги не ще можем да бъдем с тях, но като светлината на фара в тъмнината, можем да показваме по кой път да тръгнат.  Отново звън - и ето пред вратата слабичка женица, отрудена и обременена, която изглежда на много години, забравила, че някога е била красива като сърничка, а сега от униженията на мъжа си е заприличала на възрастна жена. И ужас те обхваща в първия момент и се чудиш в България ли се намираш или в някоя далечна турска провинция, където мъжете имат по няколко жени. Протягаш с любов ръка, измъкваш потъващите и сърцето ти се изпълва с радост и щастие. Разбираш, че никой човек не може да те направи така щастлив, както може Бог да те направи. Бог те прави радостен, когато слугуваш на хората безкористно с агапе любов: безрезервно, безкритично, така както Бог ги вижда, чисти и без грехове. Радостта на мисионера се състои в това, винаги да си готов да послужиш на другите.  Гинка Константинова, Варна   ЧЕТИРИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ГРАДА Пророк Дъглас Лили за съживлението   През 2007 година бях на един норвежки остров и работих там върху една тераса като строител. Домакините бяха християни и имаха много овце. Когато заколиха две от животните, Господ ми каза, да взема рогата им и да направя шофари.  Миналата есен получих писмо от Джордж Маркакис, за да подготвим конференция на Елеонския хълм. Бог ми даде датата, 9 септември, 2009. Какво означава числото 9? Това е номер на новото начало и божественото рождение. Вярвах, че Господ ще направи нещо ново на Елеонския хълм и ще има съживление в цяла Европа. Не знаех защо трябва да взема тези четири шофара, които бях направил. И това разбрах, когато започнах да се моля. Видях Божията ръка с меч над четири града: Осло в Норвегия, Берлин в Германия, Атина в Гърция, и Йерусалим в Израел. Видях меча, насочен и към Израел и това е мечът на Духа. Божията свята ръка е готова за битка. Тогава разбрах целта за тези четири града. Святият Дух ми каза да взема тези четири шофара и да ги дам на лидерите от тези четири града, които ще дойдат на конференцията на Елеонския хълм.  Една седмица преди да започне конференцията, приятели ме предупредиха, че на същата дата започва и един сатанински празник, празникът на звяра, който се празнува на всеки 28 години. Сатанистите канят дявола да дойде на техните събрания и принасят човешка жертва. Молят се да дойде световния управител, Антихрист. Трябва да го извършат 13 пъти, през 28 години. И това беше 13-тия  път.  Миналата година, във всичките тези четири града, които видях във видението, настанаха политически промени. Бяха избрани нови правителства във всеки един от тези четири града. Това беше време на промени и смяна на сезона. Също и време на жътва. Оказа се, че през септември се събраха духовни лидери и сатанински лидери. На тази дата ние свирихме на шофари на Елеонския хълм, за да прогласим ново съживление и ново освобождение в църквата.  Трудно ми беше да разбера и да повярвам всички тези неща. На 12-ти септември се разхождах по улиците на Ерусалим. Посетих къпалнята Витезда, където един парализиран човек е прекарал там 38 години. Близо два часа стоях там и размишлявах. След това минах през Кидронската долина и отидох в “Църквата на всички народи.” Стоях до най-старото дърво в Гетсимания и чаках, защото Господ ми каза: “Чакай!” Не знаех защо, но чаках там около половин час.  Изведнъж, гледам, позната сестра от Германия. Казах: “Сестро, какво правиш тук? Цяла година не съм те виждал”. Миналата година бях я видял пак на същото място на Елеонския хълм. Не съм планувал да я срещна. И тя водеше 15 американци със себе си.  Седнахме до това дърво. Може да е било местото, където Исус се е молел. Защото на това място в градината има осем стари дървета. И те са най-старите дървета в Гетсимания. И Святият Дух слезе върху мен, и започнах да пророкувам върху всеки един човек там. Когато свърших, се качих нагоре към планината и стигнах до мястото, на което Исус е плакал за града. Там е направена църква. Продължих по-нагоре, където е еврейското гробище. Има хиляди евреи погребани от тая страна на Елеонския хълм. Имах еврейски шал и се покрих с него. И започнах да чета от Писанието. Святият Дух ми каза да прочета Йезекиил 36 и 37 глава. Там се говори за вятър и за пророкуване.  Това е пророчество за дома на Израел и изкуплението на евреите в последните дни. Но същото пророчество важи и за църквата. И както Йезекиил пророкуваше да дойдат мускули и кожа върху костите, и стана мощна армия, също така, това е църквата на последното време, която се издига. Дадена й е сила от Святия Дух. Започнах да чета тези Писания и когато свърших, поднесох шофара към устните си. И тогава от всички джамии в околността се понесе този вик, че Аллах е велик. Надух шофара и усетих как един силен вятър задуха от север. Той започна да се усилва и духаше цялата нощ.  На следващата сутрин се събрахме в 7 часа на молитва. Боже, не бях виждал от доста отдавна дъжд. Земята бе суха. Не беше валяло от доста време. След дългото, продължително лято, се очакваше ранният дъжд да дойде по тези места. От денят на Петдесятница, до края на лятото, беше много топло и обикновено септември, есента, идва ранния дъжд.  Бяхме четири души в къщата и погледнах през прозореца. Видях, че се задава тъмен облак откъм планината на Самуил. Тя е на север от Йерусалим, където пророк Самуил е имал своето първо пророческо училище. Самуил беше първият от пророците, а Йоан Кръстител беше последният от пророците.  Приближих се до прозореца и видях, че са паднали две капки. Отворих прозореца и си протегнах ръката. Усетих как малки капчици започнаха да капят върху ръката ми. Тогава извиках силно: “Господи, нека да завали.” И почнаха все повече и повече капки да падат. И трети път извиках: “Нека да вали.” И се изля дъжд като из ведро и изми всичкия прах, който се беше натрупал по листата на дърветата. Беше много силно преживяване.  Знаех, че Бог ще изпрати съживление. Когато се върнах в Норвегия, една сестра от Германия ми каза, че вече има съживление в Норвегия. В една много стара петдесятна църква много младежи били раздвижени и Бог започнал да ги посещава. Бог се движи и това ще бъде освежаване за много места. Бог започва раздвижване през тази година и в България. Тогава, когато ние свирихме с шофарите на Елеонския хълм, през месец септември, това беше времето, когато Бог щеше да започне да извършва нещо и в Европа.  Всичките тези четири града в Европа контролират сили на поднебесната. В Норвегия се покланят на стария викингски бог Орин. В Германия се покланят на небесната царица. Там е трона на Сатана, който е вавилонския дух. Атина е градът на хуманизма и гръцките богове. Йерусалим е мястото на кабала, и най-старото магьосничество, чрез което са се покланяли на Ваал.  Всички тези четири града са много важни и всичките тези духовни сили ги държат в робство. Когато свирим на шофар, прогласяваме годината на юбилея и освобождаването на пленниците. Седемнадесет години свиря на такъв инструмент. Числото 17 означава смърт, погребение и възкресение. Не всичко мога да разбера, но вярвам в това, че идва велико съживление и за България.    ДЕВИН, МОЛИТВЕНАТА ПЛАНИНА   В края на месец май ми се отдаде възможност с една сестра да посетим Мисионерския дом в гр. Девин. Отивах за първи път там и затова, преди да замина, стоях в молитва и питах Гос­пода за мястото и за посланието към тези люде. И Бог проговори в мен: Девин е МОЛИТВЕНА ПЛАНИНА. Чувайки тези думи, си казах: Господи, Ти ни извикваш в общение? Продължих молитвата и разбрах посланието, което Бог имаше за там: Да съблечем старото естество! Как? Когато предадем човешката свободна воля в ръцете на Бога. Идват изкушения в живота ни, а те са тест за човешката свободна воля и без свръхестествена намеса не можем да ги победим. И щом предадем тази воля в Божиите ръце, то тогава Той премахва алтернативата да се греши, премахва самата страст да грешим.  Защо е нужно да съблечем старото естество? За да бъдем истинската Невяста Христова. Нужно е да бъдем със сърце, изцяло предадено на Христос, сърце посветено на Него, пълно с любов и привързаност към Исус. Това четем в живота на Мария Магдалена (Йоан 20 гл.). В описания текст учениците дойдоха до гроба, видяха, че е празен и си отидоха. Те бяха задоволени от знанието за случилото се. Но Мария стоеше до гроба и сърцето й казваше: “Той е моят Господ, моят Господ, аз не искам да Го изгубя!” Нейното сърце получи отговора и тя срещна Исус. Мария получи и посланието: “Чух лично от Него и имам какво да ви кажа!” Нека и ние да бъдем със сърце, което казва: “Моят Господ, моят Господ!” Да бъдем хора, които са се отказали да намират помощ и утеха от каквото и да било нещо на земята, и да се научим да зависим изцяло от Господа.  Заминах за Девин с мисълта, че няма да бъде обикновено посещение. Пътуването беше чудесно. По пътя микробуса се движеше покрай реката. Откриваше се прекрасна гледка и тези хълмове, осеяни с борови гори. Самите постройки бяха накацали върху тях и всеки би възкликнал: “Това е райско кътче!” Наистина бях сред голяма красота. В неделния ден богослужението наистина премина в общение. Освободих това послание към църквата и други сестри споделяха свои опитности, нужди.                   В Мисионерския дом е практика, дойдат ли гости, дните минават в молитва и общение. В уречения час, 8 часа сутринта, пристигаха сестри и братя - някои от Девин, други от околните села, събирахме се по 8-10 души. Имаше българи, българомохамедани, туркини, но всички казваха: “Ние сме Христови.” Някои от тях са по един или двама в село с българомохамеданско население, но са там и светят, изпълнени с Духа Господен. Нямат църква, нямат неделно богослужение, идват само през седмицата в Молитвения дом, но Господ ги изпълва с радостта и присъствието Си. Други идваха по обяд и общението продължаваше почти до 17 часа през деня. Кой когато имаше възможност, идваше. Бог благославяше и трапезата ни, като всеки обяд всички сядахме на масата. Някои от тях са безработни, но никой не се оплакваше - упованието им бе Христос, и те казваха: “Благодарна съм, ако поне веднъж мога да се нахраня през деня!” Дните ни бяха изпълнени с Божието присъствие. Имаше сестри, които в молитва получаваха освобождение.  Една от тях (българка) пет години бе носила своята вина и тревога и Бог я освободи, тя се радваше и благодареше. Друга (туркиня) бе в немощ, а е ревностен благовестител. Тя също се освободи. Трета (българомохамеданка) с тежест в семейството си - едвам я носеше, но Бог докосна и нея и я освободи. Тези мили сестри, радвах се на тяхната жажда и ревност за Господа. Една седмица неусетно се изниза. Трябваше да отпътувам. Тръгвах си, изпълнена с любовта, която бликаше от техните сърца. Искам да кажа това, че ако друго не можем да направим, то поне можем да се молим усърдно за Девин и за Родопите, защото това все още е неразорана почва, която чака семената на Христовото благовестие.  М.С.
ПРАЗНИКЪТ ПУРИМ В ДЕВИН   Когато реших да изпратя един материал на брат Енчо по интернет, не предполагах, че това ще доведе до едно от най-уникалните ми преживявания в Родопите. Бях поканен с цялото си семейство в Девин, където е мисионерския дом. Децата не успяха да дойдат с нас, затова пък ние със Златка успяхме да отидем. Още в началото бяхме изненадани от факта, че не сме сами. Имаше още две семейства, с които се запознахме и веднага се сприятелихме. Изумително е колко бързо намират общ език хората, когато ги свързва Божията любов. Макар и от различни деноминации, ние можехме с часове да обсъждаме Божието Слово, да се наслаждаваме в Божието присъствие. След всяко общение ние можехме да се опознаваме все повече - не само като личности, братя и сестри в Христа, но и като съработници на Божията нива.  Тук трябва да спомена, че това, което ни беше довело в Девин, не беше просто една почивка. Святият Дух се беше погрижил да събере на едно място Посветени хора с горящи за Родопите сърца. Всеки помагаше с каквото може, без да са го принудили. Дори Джево (един брат от пловдивските гости), въпреки че беше незрящ, успя с упоритото си желание да служи, да възстанови нарушената от половин година интернетна връзка на първи и втори етажи. За награда брат Енчо го назначи като главен поливач на двора. Друг брат се погрижи за грундирането и боядисването на тавана на една от стаите на първи етаж. Не пропускахме случай също и да благовестваме. Дори и в това начинание се оказа, че почеркът ни е Уникален. Наред с редовните богослужения в сряда и неделя, по случай нашето гостуване, брат Енчо се разпореди да бъде организиран семинар - всяка вечер имахме възможност да послужим на различни хора с Божието слово на терасата на втори етаж. Получиха се такива импровизирани дискусии, че всички бяхме единодушни - това беше дело на Автора на Библията - Всемогъщия Святи Дух. Върхът на всичко беше новорождението на няколко младежи, които бяха дошли на този семинар. Още на другия ден те организираха изпирането на всички одеяла, килими и пътеки в дома, а така също и подреждането на предметите в гаража и дървата за зимата. След това се разхождахме из града, чоплехме слънчоглед, споделяхме опитности и свидетелства един с друг, молехме се за Родопите.  Накрая, макар и с нежелание трябваше да се разделим. Но го направихме с ясното съзнание, че дори и хора с различна народност (в случая - българи, турци, македонци, цигани и арменци), Бог може така да ги употреби, че да бъдат част от една здрава Интернационална Мисия за Негова слава. Затова, не се чудете на заглавието. Да, това наистина беше една Посветена Уникална Родопска Интернационална Мисия (ПУРИМ), и ние всички го преживяхме като един свят и незабравим празник.  Хари ТАТЕОСЯН, Пловдив
ПРОРОЧЕСТВО ЗА РОДОПИТЕ   Вярвам, че имам слово за нашия брат Енчо. Девин е един фонтан на истинска физическа вода. Това също е една физическа изява на това, което Господ иска да извърши в Духа. В същото време Бог вече го върши. Живата вода и слово от Девин досега е излизала навсякъде по света. Но този фонтан, който вече е отворен в Девин, е ходил до сега по света чрез тези списания на “Братска любов”, но те са само един малък, малък фонтан, в сравнение с това, което Бог ще отприщи. И аз вярвам, че Бог ти казва Енчо: Ти си бил намерен верен в малкото и си бил в един период на подготовка. Сега си в периода да разбираш неща, които не си разбирал преди, въпреки, че си имал доста добра връзка с хората, и имаш толкова хора, които познаваш навсякъде, и толкова хора те познават навсякъде. Въпреки това, казва Господ, сега е сезона на истинските връзки. Сега е сезона за стратегическите връзки. Досега твоето видение е било всред хората в църквите, но сега аз разширявам твоето видение. И аз разширявам твоята мисия, защото имаш стратегическа роля да изиграеш, като един, който да бъде поставен навътре във вражеската линия. Така че ти си бил като един шофьор сред неприятелите. Но Бог ще превърне сега тези центрове, всред които ти си бил досега, като основни бази. Ти си бил обучен в това да комуникираш с хората, и въпреки това, то е нищо в сравнение с това, което ще дойде. Защото твоето място ще бъде като място на радар, когато ще изпращаш тези комуникационни сигнали на различни места. И твоето място няма да бъде повече изолирано. Твоето място ще бъде наводнено от мнозина. И както, Аз Господ, докарах един човек от Норвегия, да бъде с теб 40 дни, и както си виждал и други да идват от време навреме при тебе, това представя една малка мярка за това, което тепърва предстои, защото до този момент почти цялата област на Родопите е била като скрита. И много малко хора са видели и разбрали значимостта на това място, но в този нов сезон, голяма публичност ще бъде дадена на този регион, и особено на тези, които имат Божието сърце за мюсюлманите. Много нови мисии ще дойдат и ще наводнят тази област. И Аз вече съм работил и работя в сърцата им по целия свят. Мисионери са били подготвени, и бюджети са били отделени. Ти не знаеш нищо за всички тези неща. И те не те познават, но ще дойде деня, когато вие ще се запознаете един с друг. Защото аз подготвям навсякъде около Европа тази мощна армия, казва Господ. И цялата тази област ще бъде изпълнена с тълпи от мисионери. И в идните дни цялата тази земя ще бъде изпълнена с мисионерски центрове. Защото за човек ще бъде трудно да бъде в течение за това, което ще се случва там.  Ти си бил един предвестник. Ти си бил там, за да отвориш пътя, да установиш фонтана, да изградиш тази инфраструктура за тези щабове, за да издигнеш тази антена за радара. Но времето за изграждане на тази инфраструктура е свършило. Сега тази инфраструктура е готова да бъде употребена и използвана. Бъди подготвен за този нов сезон, който е дошъл. Забрави за всичко, което знаеш от миналото. Просто гради и строй върху всичко това и пусни по течението на реката и стратегическия връх, който Аз ще ти покажа, за да бъдат тези взаимоотношения и връзки. Следвай Моето царство.  Слово освободено от Маркакис, Атина