КАКВО СТАВА В РОДОПИТЕ?   ВСИЧКО започна съвсем неочаквано. Още в самото начало на часовете, директорът на Библейското училище прочете едно писмо, което разтърси всички ни. В него имаше вик за помощ. Някой, някъде в Родопите се нуждаеше от нас. Докато слушахме фактите за самоубийства и ранна смърт, някои плачеха. Молихме се за Божията намеса в това село. По-късно отидохме в с.Белица, Пловдивско и намерихме момичето, което беше писало писмото. Какъв контраст в душите на хората в това мохамеданско село и природата, която ни заобикаляше. Родопите са красиви планини, не само през лятото, но и през зимата. Слязохме от рейса в Лъки и трябваше да вървим пеша 7 километра. Трябва да бъдете там, за да преживеете красотата на планината. Отдясно на пътя, рекичка, от двете страни стръмни склонове, ледени колони, искрящи в безброй цветове се спускаха от отвесните скали. И всичко това потънало в тишина! Неусетно се появи и селото. Не познавахме хората, но бяхме приети радушно. Уговорихме се за следващия път да се съберат всички в младежкия клуб, където ще им говорим за Бога. Дойдоха деца, младежи и възрастни. Ние говорихме дързостно Евангелието. Пяхме много песни. При призива за покаяние, много от тези затънали в проблеми хора станаха да предадат живота си на Исус Христос. Молихме се за изцеление и освобождение. Бяхме щастливи, че можем да помогнем на хората в проблемите им, за да получат спасение, изцерение и освобождение от алкохол и други пороци. Продължаваме да посещаваме това мохамеданско село и благодарим на Бога, че това е само началото на едно голямо благословение в Белица и Родопите. Димитър Бозев, Пловдив  
БОЖИЯТ ПРИЗИВ КЪМ БЪЛГАРИЯ   Скъпи, братя и сестри! Пиша ви от град Девин, Родопите, сърцето на България. Не зная от кой град сте, от коя църква сте, но Божият призив към вас вика чрез мен. Станете, дойде времето, когато България се нуждае от силна армия, мъже и жени посветени на Бога. Да издигнем гласа си заедно в молитва за победа, духовна и икономическа. Стига сме били роби на греха и унижението. Синовете ни станаха чужденци за парчето хляб. Не искаме народа ни да обеднява и намалява. Бог обича България. Тя е отворена врата за Бога. Нека върнем наследството си от грабителя. Да се покаем и да дойде обещаното благословение за България.  Моля ви, братя и сестри! Моля ви, българи! Да влезем заедно в светилището в ходатайствена молитва и Бог ще чуе и ще спаси страната ни. Небето над България ще се отвори за благословение. Сега е времето, в което Бог ни посещава. Да не го пропуснем. Има сила в усърдната молитва на праведния. Тази сила сме ние, воюващата армия на Бога. Станете и се молете в застъпническа молитва за България. Бог ни обича. Призовавам ви, станете! Божият шофар ви зове за духовна война. Станете и воювайте. Победата е сигурна, защото военачалникът е нашия Спасител Исус. В Него е победата и в Него е живота ни.  “Българийо, стани и събуди се. Твоят Бог те чака. Стига спа в бърлогата си дълбок сън. Излез! Слънцето на правдата изгря върху тебе, за да станеш и да воюваш. Твоите чада загиват от нямане на знание. Дъщерите ти и синовете ти са тъжни и живеят в нищета, защото не Ме познават. Укрепете разхлабените колене и искайте от Мен. Аз ще ви дам това, което просите с цялото си сърце и с всичкия си ум. Аз Ви обичам и чакам да ви благословя.” Величка Люцканова, Девин
ДА ДОСТИГНЕМ НЕДОСТИГНАТИТЕ   В прегръдката на Родопите се чувствам като дете в ръцете на Бога. Хармонията в Неговото творение ме обгръща и ме потапя във вечния мир. Микробусът с мисионерите лъкатушеше по острите завои нагоре в планината. Събрани с мисията да отидем в село Гьоврен и в с. Кестен, чувствахме се леко и спокойно, защото усещахме, че Святият Дух ни водеше. Работата на мисионера е интересна, вълнуваща, изпълнена с много неочаквани ситуации. Усещахме, че сме под контрола на Святия Дух, изпълнени с много мир и спокойствие, защото знаем на Кого служим. Служим на един съвършен Бог, Който извършва чрез нас Неговата работа перфектно, точно и мъдро. Тогава всяка грижа остава извън нас.  Навлязохме в една чудна гледка по пътя за с. Кестен. Никога не съм очаквала, че ще попадна на толкова изоставен път, без настилка, който приличаше на стар римски път. И по този стръмен път нагоре се изкачваше микробусът ни, който подскачаше от камък на камък. Отивахме да посетим българомохамеданско семейство, в едно отдалечено село край гръцката граница и да разкажем за Исус. До къщата не можеше да се стигне с кола, защото пътят до там беше набразден от дъждовните води. В селото нямаше никаква кола, понеже се достига трудно с автомобил. Няма млади хора, няма деца, само стари хора.  Посрещнаха ни много гостоприемно, все едно сме им много скъпи близки роднини. Вървейки към тях, си мислех, колко са недостигнати от духовна храна, която имаме изобилно в градовете ни. В града имаш много шансове да чуеш за Исус, да се запознаеш с повече литература, да общуваш с братя и сестри, а тук в това отдалечено място хората са изоставени поради трудно достъпния път, но Бог не ги изоставя. Вложи желание на мисионерите да дойдат, за да им донесат Божията любов. Бог иска да ги спаси от тяхната обърканост - по-кой път да тръгнат, по пътя на Мохамед или по пътя на Исус?  Заговорихме им за Исус и за Мохамед. Разбрахме, че живеят в пълна тъмнина и заблуда. Мислеха, че Исус и Мохамед са братя и че Исус е само пророк. Не знаеха, че ако се помолиш на Исус, Той ще промени трудния им живот. Разбрахме, че поради невежество хората не откриват пътя към Исус.  В екипа на мисионерите имаше две българомохамеданки, които бяха приели християнската вяра по чуден начин. Не чрез намесата на човек, а чрез чудни видения, в които се явява лично Исус и ги извежда от тъмнината. Първото видение е на сестра Невенка от с. Жребово. Една светлина като светулка започва да обикаля около нейната Библия и вижда Исус с бели дрехи, целият обгърнат в светлина, Който я гледа с много топли очи, Чиято любов стопила всяко съмнение, дали да върви след Исус или след Мохамед. Другото й видение е това, че се вижда висяща на една скала и под краката й се разлива река от черна лава и усетила как някаква сила я спасява от тази река и я понася чрез вятъра, за да я качи на висока канара.  Подобно видение има и сестра Сийка от Девин, която също описваше как е видяла Исус, още преди да се запознае с Библията. Видяла е Исус в блестящи дрехи и отново същия поглед отправен към нея с любов, Който преобръща живота й и тя потърсва Библията, за да  разбере повече за чудния Спасител. Разбрах, че в тези последни дни, Бог отделя специално време за българомохамеданите и им се явява лично във видение, за да ги привлече към Себе Си.  Разказахме тези видения на семейството и че Господ Сам ще ги посети, и Сам ще им докаже, че е жив. Ние сме само посланици на Исус, дошли да предупредят за Неговото идване. Колкото и да говорим за нашите свидетелства, личната среща с Исус ще им изяви истината. Виденията ще довършат Божията работа до край. Но Бог ще използва нашите ръце, крака и глас, за да занесем благовестието. Затова трябва да има смели хора с призив от Бога, да отидат до последната къща в планината, да извикат хората от тъмнината и да им покажат верният път. Кой би тръгнал в тъмното по тези пътища? Само този, който е призован от Бога.  Една от мисионерките беше оставила двамата си сина в ръцете на Бога, въпреки, че в момента бяха болни и беше тръгнала да послужи на Божията воля. Бог наблюдава хората, претегля мотивите, изпитва талантите и способностите им и определя, кои хора могат да бъдат мисионери. И в когото открие любов към ближните, мъдрост за съветване и утешително сърце, тях призовава и привлича към това служение.  Сестра Величка от Девня чува гласа на Бога, Който я призовава към мисионерско служение, и тръгва, въпреки, че трябва да остави в дома си двамата й сина, които са без работа и без храна. Но Господ чудно промисли как да ги снабди с храна при нейното отсъствие. След пристигането си в Девин, тя получи съобщение от кметството в град Девня, че синовете й са включени да получават храна за четири месеца от социалната кухня. Но преди това, тя се подчини на Божия глас и тръгна с вяра, че Бог ще се погрижи за синовете й. Преди година Бог ми даде видение. Видях една чаша над Девин, която се пълни с молитвите на светиите. И когато тя се препълни, тогава всички обещания за Родопите ще започнат да се изпълняват. Ще дойде съживлението от запаления огън. Чудех се, защо Святият Дух ме доведе отново тук в Девин, а това е било, за да видя съживлението навсякъде по селата и в града. Хората говорят без страх за Бога, с голям плам и огън за Исус, прегръщат се с непознати, но свързани всички в едно - Христовото тяло, така както е било в апостолското време. И сега разбрах, защо се казваше в едно видение, че огънят на съживлението по църквите ще пламне от Родопите, защото там където грехът се умножава, там благодатта се преумножава. Тук е най-трудната почва за евангелизация и за израстване на християнското семе сред българомохамеданите. Но тук словото започва да оживява и става огнено и идва от раните на Исус - чрез личната среща на Исус с хората. Тук ще срещнете много хора, приели християнската вяра чрез виденията, пратени от Господ. Както онзи огън в храстите, който гореше, но не изгаряше пред Мойсей, така огънят от личната среща на Исус с хората ще запали духовното възраждане от Родопите по цяла България. Вярвам в това.  Гинка Константинова, Варна
ПОЗДРАВ ОТ РОДОПИТЕ   Скъпи, братя и сестри, в Господа, Това, което ще ви разкажа, е уникално и удивително. Пиша го за Божия слава и за ваше насърчение в Господа.  На 24 ноември 2009 година, за пореден пети път, имах призив от Бога да отида в Девин за мисионерско служение. Пристигнахме с още една сестра. Чудех се: „Защо Господи? Какъв е Твоят план за мен?” И на 6 януари 2010 г., разбрах. В Мисионерския дом пристигна пророк Дъглас от Норвегия. Не бях се срещала досега с истински пророк на Бога. Бях удивена и много, много щастлива от неговото присъствие в Девин. В Мисионерския дом, в Бялата къща, се събират за молитва всеки ден вярващи, не само от Девин, но и от цяла България.  Дъглас дойде при нас по призив от Бога, за 40 дневен пост и молитва за съживление в Родопите. Не бях виждала толкова смирен, благ и весел човек. Въпреки поста, той общуваше всеки ден с нас, в молитва и поучение, по няколко часа на ден. Пътуваше и ходеше по различни места, там, където беше поканен. Ние се радвахме заедно в Господа всеки ден. Освобождаваше пророчества за хората и ние бяхме насърчени и назидавани чрез тях. О, колко славно и чудесно време е това с Господа! Мога ли да опиша това с думи? Не, не мога. Това беше прекрасно време, когато всеки ден бяхме събрани за молитва и общение, по 10-15 човека от различни места. Вярващи от различни места се обаждаха на брат Енчо. Пристигаха с коли и автобуси. Бяха незабравими мигове на посрещане и изпращане. Вечер късно, когато си лягах, нямах търпение да съмне, за да се съберем отново. Мислех си: “Господи, да не би това да е като първата апостолска църква?” Да, всички в единство и любов! Колко е прекрасно това, като в приказка! Брат Дъглас също ни поучаваше и приготвяше за последното време, което скоро ще дойде. Да бъдем готови за това. Можем да оцелеем само, ако живеем в общение и любов. Неговите послания ни разтърсваха и освобождаваха от религиозния дух, в който сме живели досега. Дошло е времето, в което всеки вярващ да си влезе в служението, за което Бог го е призовал. Стига толкова ленивост и спокойствие на столовете, на които стоим в църквите. Бог ни призовава да станем и да посрещнем новото съживление, което започва от Родопите.  През 2004 година, когато бяхме събрани на върха на планината в село Осиково, и се молихме, Бог отвори гъстата мъгла, в която не се виждахме един с друг. Освети ярка пътека като огън пред нас и прогърмя три пъти от небето като каза: “От тук, от тази планина, започвам съживлението в България. Огънят на Святия Дух ще запали тази планина. Ще започна от тук по цяла България, Турция, Анадола... Само вярвайте, вярвайте, вярвайте!!!” И ето, след пет години, това пророчество се потвърди от пророк Дъглас. Благодаря ти, Господи! Много братя и сестри, от различни места, се включиха в този пост за съживление. Много пастири, със съпругите си, са в 40-дневен пост, други по 21, трети по 3 и 7 дни. В Мисионерския дом огънят на Святия Дух е запалил всички братя и сестри да постят и се молят. Ние, с брат Енчо, също сме в дълъг пост. В поста има пробив. Пробив за България! Господ Исус завладява нови територии в Родопите. Кои са оръжията на Господа? Ние сме, братя и сестри. Нека станем заедно, в един дух и съгласие, в пост и молитва, да съборим ерихонските стени. Има сила и власт в молитвите на праведните. Нека бъдем не само свидетели на това съживление, но и участници и живи камъни в него. Да отрезнеем най-сетне за истината, която ще направи България свободна. Свободни в Господа, новородени, освободени, спасени за великата жътва, за повече спасени души, за царството Божие. Това е нашата мисия тук на земята. И нека я изпълним! Призовавам ви! Обичам ви и ви благославям! Величка Люцканова, Девин