„Сине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища.“ (Притчи 23:26)

За прочит: Притчи 4:25-27

Едно объркано дете стоеше точно пред моята къща. Притесних се, защото никой от съседите ми нямаше дете на тази възраст. Момченцето не се изплаши, когато приближих към него, и дори ме хвана за ръка. Поговорихме си, докато го заведох в една кооперация на съседната улица, където знаех, че живее младо семейство с малки деца. То ми каза, че се казва Хийт и че обича мравки. Вероятно този интерес го беше отдалечил от дома му и го беше довел при мен. Следвайки малките животинки, се беше озовал на непознато място.
Всички ние приличаме малко на това хлапе. Макар и несъзнателно, често се отклоняваме от правилния път, увлечени от разни проблеми или изкушения в този свят. Така стигаме до места или последствия, които бихме искали да избегнем, но е късно.
Бог иска да потърсим обратния път към Него. Също както майката на Хийт се зарадва, когато го видя да се прибира, Бог се радва, че Неговата любов и прошка ни връщат там, където сме обичани и очакнави - при Него.

Молитва: Господи, прости ни, че много неща ни отклоняват от най-важното - да сме в общение с Тебе. Когато се изгубим, прибери ни отново при Себе Си. Амин.

Мисъл за деня: Когато се изгубим, Бог ни чака с любов да се завърнем.

Автор: Мюриел Делонг (Канада)

Да се молим за: ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА.