„Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве.“  (Притчи 12:18)

За прочит:  Яков 3:7-12

Със съпругата ми водехме молитва пред амвона на службата на Разпети петък. На кръста в църквата беше сложен венец от тръни. Погледът ми не се откъсваше от тази груба „корона“. Всеки трън изглеждаше като малък меч. Представях си огромната болка, която Христос е изпитвал при толкова много остриета, забити в Неговата плът.
Това ми напомни за думите на проповедта, която бях чул няколко седмици по-рано. Пасторът говореше за думите, които могат да наранят сърцето ви като с меч. Преживявал съм го и аз, когато съм слушал глуби думи, породени от гняв или лъжи.
Колко ли болка сме нанасяли на другите, когато сме говорили гневно или прибързано? Колко болка са нанасяли те и на нас? Тази болка може да остане за дълго време в нечие сърце. 
Всяка дума на гняв и лъжа е грях,кактовсички други грехове, коитосе опитваме да избегнем. Святият Дух обаче може да ни помогне да контролираме езика си, така че да носим изцеление, а не болка на своите ближни.

Молитва: Прости ни Небесни Отче, за думите, с които нараняваме. Изцели раните, които те са причинили. Благодарим Ти за Тмоята милост и простителност. Амин.

Мисъл за деня: Днес първо ще слушам Господа, и после ще говоря.

Автор: Кенет Коул (Ню Йорк)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ГОВОРЯТ БЕЗ ДА МИСЛЯТ.