„Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на стенанието ми?“ (Псалом 22:1)

За прочит: Маркк 15:33-39

Днешният ден не беше добър. Всъщност, не съм имала хубав ден от доста време. Страдам от нелечима болест, която бавно ме съсипва и се опитвам да свикна с живота в постоянна болка. Но все още не съм отпаднала духовно. Опитвам се да върщш по някоя дребна работа, въпреки че болката става непоносима. 
Решила съм да чета редовно „Духовна манна“. Текстовете за днес са Пс.22:1 и Марк 15:33-39. Думите от тези библейки пасажи са израз на дълбока болка и чувство за изоставеност. Още първият път когато ги прочетох, те се загнездиха в съзнанието ми, като че ли са писани за мен.
Ето това е начинът, по който Святият Дух вдъхва сила на думите. Те стават точното слово, необходимо на всеки един от нас в точния момент от живота ни.
Думите на Пс.22:1 се превръщат във вопъл, изречен от Христос на кръста. Същите тези думи са и мой вопъл. Христовият пример ни дава безмерната надежда, че чувството за изоставеност е преходно, а през вечността ни очаква неизказана радост. Христос е нашият пример, дори и в страданието, защото Той също пострада - за нас.

Молитва: Господи, благодарим Ти за жертвата на Исус. Амин.

Мисъл за деня: Нека думите от Словото днес бъдат точните думи за теб!

Автор: Ема Кларк (Тенеси)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СТРАДАТ ОТ ХРОНИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ.

До сега нито един Доктор не ми е отговорил на въпроса:
"Има ли Хронично заболяване, което Съвременната Медицина лекува?"
Май напротив, Правят си Бизнес от това!!!
Питайте ги и вие!
а т.нар. Алтернативни Лечения, сегашни и Древни го Правят!