„Ще доведа слепите през път, който не са знаели ... ще обърна тъмнината в светлина пред тях и неравните места ще направя равни.“ (Исая 42:16)

За прочит: 1 Коринтяни 2:6-10

Почти всяка сутрин, докато пътувам за работа, срещам един сляп човек с кучето си водач. След като мъжът се качи във влака, кучето изчаква, докато той седне, след което се отдръпва под седалката, за да не пречи на никого. Когато влакът тръгне, кучето излиза изпод седалката и ляга в краката на стопанина си, а когато наближи спирката, то повежда човека към вратата, за да слезе.В този превоз няма съобщения за пъниците, но кучето знае много добре коя е спирката на неговия стопанин.
Бог ни е дал много по-силна чувствителност от тази на животните и въпреки това толкова често ние се препъваме, чудейки се какво точно Господ иска от нас. Преминаваме лековерно покрай много прекрасни възможности да изявим на дело своето християнство. Поемаме в други посоки, водейки се от собствените си разбирания, вместо от Божията воля. Ние трябва да имаме много по-голяма увереност от онзи сляп човек, защото нашият Бог е велик и само Той може да ни води в правилната посока. Бог може дани води в пътеки, които са ни били непознати, Той може да обърне тъмнината в светлина пред нас.

Молитва: Боже на силите, само с Твоята помощ можем да намерим верния път. Давай ни сила и вяра, за да не спираме да Те следваме. Амин.

Автор: Алън Тар (Джорджия)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ОБУЧАВАТ КУЧЕТА ВОДАЧИ.