„И така, изповядайте на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете.“ (Яков 5716)

За прочит: Яков 5:13-20

Със съпруга ми настоятелно се опитвахме да благодарим на една своя приятелка, която много ни беше помогнала, но тя винаги отклоняваше нашата благодарност и отдаваше цялата заслуга на Бога. „Бог ви запечата дълбоко в сърцето ми - казваше тя. - Просто не можех да не се отзова.“
Тази жена започна да ми се обажда, когато татко беше тежко болен и очаквахме най-лошото. Когато се сближихме в общуването, престанах да отговарям на нейната загриженост с учтивото - „Добре сме, благодаря.“ и започнах да ѝ споделям за болката, която преживявам, за безсилието и за гнева си към Бог, Който бе допуснал това да се случи. С голяма топлота тя отговаряше на всяко мое негодувание: „Все пак, ти не би искала да отпаднеш, нали? Искаш ли да те подкрепя в молитва, за да продължиш напред?“ Молехме се. Молитвата беше противоотровата срещу страха, гнева и горчивината, бушуващи в сърцето ми. Година по-късно татко почина от мозъчния тумор, но аз бях преодоляла гнева и болката. Прегърнах приятелката си, която ми помогна и ми показа наяве Божията любов, и ѝ прошепнах: „Благодарение на теб не отхаднах.“

Молитва: Благодарим Ти, Боже, за тези, които ни показват на дело Твоята любов и ни привдигат в тежките моменти; които се застъпват за нас в молитва. Амин.

Мисъл за деня: Кой е крачил заедно с теб в труден момент и ти е помогнал да намериш утеха в Бога?

Автор: Карол Ан Лендис (Пенсилвания)

Да се молим за: ТЕЗИ, ЧИИТО РОДИТЕЛИ СА БЛИЗО ДО СМЪРТТА