„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа.“ (Пс. 27:14)

Прочит: Псалом 23

Синът ми е стузент и живее в Мантевидеао, на 120 мили от нашия дом. Общуваме чрез съобщения, които си изпращаме. Питам го как и и той ми отговаря: „Здравей, работният ми ден свърши“ или „Лека нощ“.
Един ден не получих отговор, след като дълго се опитвах да се свържа с него. Притеснявах се, какво ли може да се е случило? Опасенията ми нарастваха и започнах да си мисля какво ли не.
В съзнанието ми изплуваха думите от Псалом 23:4: „Да! И в долината на мрачнатасянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мен.“ Тези думи бяха като послание от Бог и ме успокоиха, почувствах в себе си действието на Святият Дух. Знаех, че Господ е близо до мен, че ми дава утеха. Усещането за Божията любов ми беше достатъчно, за да усетя мира, от който имах нужда. Не ме изненада обаждането на сина ми, който ми каза, че е търсил лекарска помощ заради силна бъбречна криза. Затова не се беше обадил по-рано. Сега вече той се чувстваше по-добре. Обаждането му потвърди това, което вече знаех: синът ми не беше сам. Бог беше изпратил подходящи хора, които да му помогнат.

Молитва:Милостиви Боже, помогни ни никога да не оставаме безчувствени към Твоето присъствие в нашия живот. Нека сърцата ни са благодарни. Амин.

Мисъл за деня: Думите на Божието Слово, намерили място в сърцата ни, могат да ни вдъхнат сила във време на изпитание.

Автор: Глория Белен (Уругвай)

Да се молим за: НЕСПОКОЙНИТЕ МАЙКИ